Председателят на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов коментира пред БНТ новия регламент на Европейския съюз за защита на личните ни данни.
Според новото законодателство публични и частни лица, както и предприятия имат ограничено право да изискват достъп до ЕГН, лични документи и други лични данни.
[ad id=“225664″]
„Европейският регламент ще влезе в сила – независимо от това дали ще има нов Закон за личните данни, или не„, обясни Караджов. Държавите от Европейския съюз – съобразно законодателството си, могат да предвидят някои допълнителни изяснения за прилагането на регламента.
[ad id=“263680″]
„Въведени са правила, с които се ограничават правата на публичния и частния сектор да обработват ЕГН тогава, когато не е необходимо и законът не го изисква„, допълни Караджов.
[ad id=“236993″]
„ЕГН-то е уникален идентификатор. Той се дава не само на българските граждани, но и на чужденците, които получат българско гражданство. Получават го и мигранти, които имат статут на убежище. Целта му е да идентифицира физическите лица. Въпросът тук е – да не се използва прекалено широко, когато няма необходимост от идентификация с ЕГН„, обясни Караджов.
[ad id=“236999″]
Председателят на Комисията за защита на личните данни беше категоричен, че при търговията през Интернет не би трябвало да се изисква ЕГН, а само адрес. Фирмите обаче предпочитали да събират възможно най-много информация, без да е ясно за какво им са необходими.
[ad id=“237001″]
„Копие от лична карта не би следвало да се иска„, заяви също така Венцислав Караджов. Единствените случаи на подобна необходимост са, когато Законът за мерките срещу изпиране на пари налага на банките да идентифицират лицето, което извършва трансакциите или когато закони, свързани със сигурността, изискват идентификация на физически лица.
„Комисията за защита на личните данни е налагала санкции на мобилни оператори, които са правили копие от лична карта„, заяви Караджов.
[ad id=“218001″]
„Където има основание за обработване на лични данни, трябва да има и упоменат срок за съхранението им„, допълни той.
Ако няма упоменат срок в закона, Европейският регламент и Законът за личните данни задължават администратора да обяви „разумен“ спрямо целта срок. Като пример за неразумен срок – Караджов посочи работодателите, които съхраняват дълго личните данни на потенциални нови служители. Законът задържава публичното или частното предприятие да съхранява най-много 3 години личните данни на лицата, които са кандидатствали за работа в него.
bnt.bg
