ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна ПОЩА“, брой 18, 1990 г.
ЗАВРЪЩАНЕ В ХРАМА
Негово високопреосвещенство – митрополит Панкратий и академик Влаил КАЗНАЧЕЕВ, директор на института по клинична и експериментална медицина на Сибирското отделение на Академията на медицинските науки на СССР
Беседа между Негово високопреосвещенство митрополит ПАНКРАТИЙ и академик Влаил КАЗНАЧЕЕВ за ЧОВЕШКИЯТ СТРЕМЕЖ КЪМ ДОБРО И СВЕТЛИНА
АКАД. КАЗНАЧЕЕВ: Ваше високопреосвещенство, виждате ли, ние много години се занимаваме с природата на човека и Космоса. От събрания научен материал се убеждаваме, че през последните 30-40 години сред различните народи, в това число и българския, в човешката природа започват да се проявяват явления по особен начин. В хората се пробуждат промисли за добро, за красота и търсят възраждане в църквата и чрез църквата. От друга страна в науката се натрупват такива материали, които по моему сближават движението на душата, настроенията към нещо светло с понятието за научен подход. Ражда се потребност, както у нас, така и в България, да намерим правилното съотношение между възраждането и разширяването на духовната дейност на църквата и науката, която изучава природата на духовната сфера. Струва ми се, че ако не се получи сега такова сплотяване и науката остане в своето детерминистко, материалистическо лоно, то стремежът на хората да намерят себе си може да се усложни от процъфтяването на дребни лъжедуховни сурогати, защото науката не приема тези явления, а човек не знае какво да прави с тези дарове. С тези мисли ми се иска да се обърна за Вашия съвет. Сега в България по мое мнение течението на живота е такова, че от миналото в съвременното поколение все повече се откриват качества, които ние наричаме екстрасенси, от типа на Ванга. Ако тези качества се изучават само от медицината или от някаква специална наука, то това няма да даде развитие. Същото ще се получи, ако тези качества отидат само в църквата. Смятаме, че именно тук в България трябва да се реши въпросът за такова духовно възраждане, тъй като тук плътността, насищането с такива качества е голяма. Струва ми се, че такъв съюз за научни изследвания, свързан с дейността и развитието на самата църква от духовенството, от духовното направление – това просто се явява историческа потребност. Ние смятаме, че в България историческата връзка на хората с тяхната родна земя е много дълбока. В Русия ние изучаваме местата, където са разположени православните храмове. А мои сътрудници изучават сега у вас местата на древните светилища. Ето с такива мисли аз си разреших да Ви обезпокоя. А трябва да Ви кажа, че досега ние нямахме свобода и в СССР, и в България за подобен род изследвания. Смятам, че сътворението на света не противоречи на научния възглед на нашия век и истините някъде се сливат.
МИТР.ПАНКРАТИЙ: Преди всичко искам да изразя благодарност на нашите приятели от България, които ми позвъниха и направиха достояние Вашето желание да посетите едно такова учреждение на Българската православна църква, като Старозагорската митрополия. Разбрах, че Вие се занимавате с проблеми, които се отнасят не само до природата, до Космоса, но преди всичко до нравствеността и духовното. А те са заложени в самия Космос и по-специално в човека, като поселник на нашата планета Земя, и когото на философски език наричаме венец на творческия акт. Вие ще кажете венец на еволюционното развитие, а ние ще кажем венец на творческия божествен акт в лицето на човека, в когото църквата, изобщо духовният свят вижда микробожественото същество. Ако Бог е абсолютният разум, то човек е надарен именно с този изключителен дар – разума. Не в оная степен, в която е в самото божество, но с всички качества, които има този дар, даден у човека. Ние възприемаме Бог като премъдро същество. Човекът е надарен именно с този дар на мъдростта като висша проява, която по-нататък дава колорита, определя неговото поведение в живота – личния, семейния, обществения, в научното знание и поприще. Ние също възприемаме, че Бог е любов. У човека това качество е заложено именно в най-силната форма в сравнение в животните. Ние възприемаме, че Бог е изначалното слово. „В началото бе словото и словото бе у Бога и Бог беше словото“ – се казва в Евангелието по Йоан. Бог е дарил човека като висше същество именно с този дар на словото. Но всичко това, за което става реч досега, тези изключителни дарове, които има човекът в резултат на божествения дух, божествената същност, ако ние не ги използваме правилно, ако не ги обогатяваме, ако не се поставят в нормална хармонична връзка с целия свят, с целия Космос и не се обогатяват у човека, те ще бъдат потискани, унищожавани. Обратното би довело до все по-големи върхове в науката, във всичките й разнообразия и области, но преди всичко в така наречената нравствена област и в обогатяване с общочовешки ценности на живота като цяло и човека като творец в този живот. Така че аз възприемам Вашето предложение с голямо удовлетворение и се надявам, че ние ще можем да направим нещо, което да бъде извънредно полезно, както за нашия град, така и за културата на нашите нации и народи.
АКАД. КАЗНАЧЕЕВ: Ако по-рано страдащият, боледуващият човек можеше да отиде в храма или духовното лице да го посети вкъщи, да го ориентира, успокои, днес в такава роля може да влезе лекарят. Но не семейният лекар, той е по-скоро „инженер“, а не духовен настойник. Ако в съвременното медицинско образование не въведем духовна част, а в духовното – научни познания, лекарят няма да замени в семейството духовника, а съвременният духовник може да се окаже не съвсем въоръжен със знания. Познавам подобни програми за такава подготовка в Канада, САЩ, в скандинавските страни. Оказва се, че не е много сложно чрез думите да създадеш в човека образ на вярата, на бъдещето, на настоящето. Ако децата нямат такъв образ, то и словото не попада на душевна почва. Думи има, но душевно причастие и съпричастие към словото няма. Задачата е как днес в образованието да съвместим словото и духовния вътрешен образ. Ето защо аз с много голямо внимание и удоволствие слушах, че Вие се интересувате. В Стара Загора ние се запознахме с работата на Народната астрономическа обсерватория и планетариум „Ю. Гагарин“ и се убедихме, че между нас има много общо, в стремежа към сближаване с духовното. Може би с Ваша помощ ние ще можем да обединим своите действия.
МИТР. ПАНКРАТИЙ: Благодаря.
АКАД. КАЗНАЧЕЕВ: Работата на нашите сътрудници по древните светилища у вас, показват колко удивително нашите предци действително са намирали тези свети места без апарати и прибори. Излиза, че качеството на техните усещания е било твърде високо.
МИТР. ПАНКРАТИЙ: Процентът на духовността в източноправославната църква е също един фундамент – основа за християнството и религиозните аспекти вътре в църквата и обществото.
МИТР. ПАНКРАТИЙ: Във ВНС бе внесен законопроект за временен правилник за телевизията и радиото. като депутат и като духовник, представител на Българската православна църква поисках думата и предложих в този правилник към административните, стопански и други регламенти преди всичко да се заложи на нравствеността и духовността като една постоянна задача на тези мощни средства за масова информация и масово възпитание на обществото. Те трябва да бъдат в пълна хармония с онези институти, включително и църквата, които се стараят именно да формират едно нравствено и духовно общество. А основната клетка на всяко общество е семейството: от здравото семейство ще дойде и здравото поколение. Тревожен е процентът на разводите и това е едно свидетелство, че семейството сега сериозно дълбоко боледува. Някои от депутатите във ВНС поставиха към мен, като представител на църквата, въпроса дали не е добре да се възстанови църковният брак като законен, тъй като гражданският брак има чисто формална страна. но при сегашното болно семейство, ако църковният брак бъде законния, то и разводите след това трябва да минават през църквата, а това означава тя да бъде поставена на много сериозни изпитания.
АКАД. КАЗНАЧЕЕВ: Сега особено важно е научно да започнем да обобщаваме това, което става в духовния свят, включвайки и хората на вярата. Ще се позова на следния пример: след войната френското семейство се оказа с 1-2 деца. Французите изчислиха, че след две поколения нацията ще намалее с 30 на сто. Тогава Де Гол покани учени от цял свят, за да изработят схема за количеството бракове, за количеството деца, за начина на тяхното обучение, за съкращаване на абортите, за това каква икономика трябва да се развива. Изпълнението на този план именно възстанови френската нация за 12-15 години. Ако българската нация няма подобна прогноза до 2010 – 2015 година в много конституционални решения, може да се сгреши.
МИТР. ПАНКРАТИЙ: Радвам се, че имахме възможност за този контакт, за полезния разговор, който водихме, за тези прекрасни идеи, които съм дълбоко убеден, че идват от Вашия голям опит, който имате и от едно виждане за човешкото общество не само за момента, но и неговото развитие в перспектива.
АКАД. КАЗНАЧЕЕВ: Много благодаря за Вашата откровеност, Вие засегнахте в мен дълбоки чувства. Удовлетворен съм от нашата беседа и се надявам, че нашите контакти ще продължат.
Беседата подготви за печат Донка ЙОТОВА
Завръщане в храма. Беседа между Митрополит Панкратий и акад. Влаил Казначеев за човешкият стремеж към добро и светлина
