В основата на социално-екологическия подход е грижата за средата, била тя физическа, психическа или социална. Това каза д-р Милена Статева, доктор по социология, социален психолог, в интервю в рубриката Made in Green за предаването „В развитие“. „Основното, което се разглежда в социалната екология като политическа платформа, е идеята, че екологичните и социални проблеми имат един общ корен и това е доминацията и йерархията. Тяхната алтернатива е едно нейерархично общество с равнопоставено и солидарно участие на всички. Като всеки един политически проект, това е едно предписание, едно пожелание за това как би трябвало да изглежда светът“.
„Социално-екологичният подход разглежда света от гледна точка на нашата взаимосвързаност едни с други, а също и със света около нас“. „Това е една нагласа към света, свързана с това да се преживяваме, да се усещаме, да се описваме, да се разбираме като отворени системи към останалите отворени системи, формирайки една по-голяма система, един по-голям жив организъм“, допълни гостът.
По думите на Статева отговорното поведение на индивидите няма кой знае какво значение от гледна точка на социално-екологичния подход. Причината е, че когато по-голямата система, т.нар. средни и високи нива, не са отговорни, каквото и да прави отделният индивид, няма кой знае каква полза. Ролята на отделния индивид обаче не е само „от приемащия край“. „Той може да се включи и да влияе на по-големите системи, от които е част, колкото и трудно да е това. Това отношение се отглежда и възпитава от най-ранна възраст.“, допълни тя.
По думите й трябва да се възпитава едно демократично участие, един стремеж да бъдеш фактор в политическото и социално развитие, да се грижиш за околната среда.
Социално и политически ангажирани млади хора, включително и тук, в България днес, не само организират протести и различни форми на натиск върху по-високите в йерархията на обществото, по-силни, по-мощни структури, каквито са правителствата, институциите, бизнесите и корпорациите, обясни специалъстит. „Начинът, по който се случва промяната, е когато тези хора градят един алтернативен свят. Цялостната нагласа, цялостният начин на живот, който практикуват, са съвсем различни“.
„Промъква се идеята за един начин на живот, който е алтернативен на това, с което сме свикнали в последните десетилетия. Става дума за алтернатива на експлоатацията и други начини, по които сме кондиционирани от обществото и политическия контекст да функционираме – да трупаме все повече ресурси, да експлоатираме безкрайната природа, да участваме в замърсяването на въздуха като потребяваме стоки, произведени по този начин“.
Равностойната и равнопоставена включеност са идеи, които съществуват от хилядолетия. В една алтернативна на официалната реалност те са постигнали доста голямо съвършенство, каза още Статева. „Проблемът се случва, когато тези теории бъдат прилагани в контекст, в който има йерархия и доминация. Това равнопоставено участие става възможно, когато хората се съберат в събрание, като се започне от най-малката среда – мястото, където живеят, кварталът, училището, работното си място и т.н. и постепенно се свързват в по-големи структури“.
„Става въпрос за качествена разлика в отношенията в такива структури, които са замислени като демократични и които биха могли да функционират като чисто демократични, а не на принципи на доминация, експлоатация, корупция и т.н.“.
Това според Статева трябва да бъде приносът, не само на социалната екология, но въобще на социалните и обществените науки, които ни казват, че сме се откъснали от корените на това което сме целяли със социалния и обществения строй, който сме наложили. „Постепенно сме били повлечени от едни процеси, които водят до стремеж към непрестанен растеж, до постоянна експлоатация, до излишно трупане на ресурси. Тези процеси вредят, не само на нас като индивиди, но и на цялата природа и на света такъв, какъвто го познаваме“.
Целият разговор – във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
