Снимка: pixabay.com |
В Киргизстан член на парламента спешно призова правителството да започне да създава работни места и временни жилища за професионалисти в информационните технологии, които пристигат ежедневно от Русия. Дори бедна страна от Централна Азия, която изнася евтина работна ръка за руските строителни обекти и ресторантите за бързо хранене, изглежда като сигурно убежище за хилядите образовани руснаци, напускащи катаклизма, който Владимир Путин създаде, нападайки Украйна, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.
Това вече не може да бъде описано като изтичане на мозъци: това е паническо бягство към изходите. Икономистът в Чикагския университет Константин Сонин казва, че според оценките му около 200 хил. руснаци са напуснали страната през първите 10 дни на инвазията към Армения, Грузия, Израел, Казахстан, Киргизстан, Туция – която и да е страна, която допуска руснаци без визи. Това е малък брой в сравнение с 2,8 млн. бежанци, избягали от Украйна, но руснаците, като граждани на страната агресор, няма нужда да бягат за живота си.
Това са основно хора, които имат много да губят: дом, коли, добри доходи и спестявания, които са трудни за изтегляне от руските банки заради строгия капиталов контрол. Те оставят всичко зад себе си, повечето защото не искат да имат нищо общо с бутафорния имперски проект на Путин и не искат да бъдат свързвани с военните му престъпления. Други бягат, защото не могат да си представят да живеят в икономическа самодостатъчност в съветски стил, на която санкциите на Запада обрекоха Русия.
Паническите бягства увенчават възходяща тенденция в емиграцията, която се развива през последните години. Според неверните официални статистики, които хронично подценяват броя на емигрантите в сравнение с данните на приемащите страни, Русия е изгубила 1,2 млн. души през 1992 и 1993 г. – годините веднага след разпада на СССР, които бяха белязани от конфликти и хиперинфлация. Много от тях бяха университетски лица и професионалисти, които след това промениха цели научни сфери и подходи в образованието в страните, където се установиха.
Емиграцията в един момент се забави, достигайки най-високата си точка през 2011 г., към края на сравнително обнадеждаващото президентство на Дмитрий Медведев и преди откраднатите парламентарни избори тази година да предизвикат протести на десетки хиляди по улиците. След като демонстрациите утихнаха и Путин започна да затяга хватката си отново, отливът на руснаци – отново най-вече образовани професионалисти от средната класа – отново набра скорост. През 2014 г., с анексирането на Крим, отново можеше да се говори за изселване. То не бе отразено в официалните статистики, защото мнозина от напусналите запазиха руските си домове и паспорти. Но германски данни например показват 23 352 нови граждани от Русия през 2014 г. – включително аз със съпругата ми и двете ми дъщери – от малко над 20 хиляди през 2011 г., пише Бершидски.
През 2019 г. доклад, изготвен от мозъчния тръст във Вашингтон Atlantic Council, оценява размера на „отлива заради Путин“ от 2000 г. на между 1,6 и 2 млн. души. Повече от половината са се установили на Запад, възползвайки се от работни договори и студентски обмени, а сериозен брой са получили политическо убежище.
Тези мъже и жени не са напуснали Русия, търсейки по-удобен начин на живот, а с надеждата да открият свобода и интелектуални възможности, след като са били подразнени от това у дома. Наричам тази вълна – нашата вълна – емиграция на разочарованието, пише Бершидски. За около 15 кратки, но наситени със събития години изглеждаше сякаш Русия може да бъде нова страна, обърната към бъдещето, а не към миналото, страна, която използва огромния си запас от таланти за напредък, а не за разрушение. Оказа се илюзия. Путин отхвърляше тази визия година след година, докато репресиите се увеличаваха пряко пропорционално на негодуванието към официалната идеология.
Владимир Сорокин, чиято дистопична дилогия от средата на първото десетилетие на век – „Денят на опричника“ и „Захарният Кремъл“, предсказа с плашеща точност докъде политиките на Путин ще изведат Русия, сега също живее в Берлин. Григорий Чхартишвили, чиито стилни мистерии и популярни исторически творби, написани под псевдонима Борис Акунин, се връщат към прозападните, прогресивно ориентираните корени от началото на 20 век на следсъветска Русия, сега нарича Лондон свой дом.
Инвазията срещу Украйна през 2022 г. унищожи всяка останала частица надежда. Твърде късно е да говорим за разочарование днес. Нужни са по-силни думи. „Моята Русия роди истински фашизъм“, написа в Twitter Михаил Ходорковски, бивш олигарх, който избра изгнанието пред плена по същото време, когато аз напуснах Русия, пише Бершидски.
Новите бегълци, с които говоря, са поразени, дезориентирани и често засрамени – засрамени да се обадят на украинските си приятели или да станат доброволци, за да помогнат на украински бежанци, тъй като това ще означава да ги погледнат в очите. Някои от тези емигранти всъщност приветстваха почти безкръвното анексиране на Крим преди осем години. Социологическите проучвания по това време показаха, че огромен брой руснаци подкрепяха хода и не смятаха, че е незаконен. Но руските бомби върху главите на украинските граждани се оказаха твърде много дори за тях.
„Един истински руснак никога не би се срамувал от това да е руснак“, каза говорителят на Путин Дмитрий Песков наскоро. „Ако някой казва, че се срамува, значи не е руснак и нямаме какво да му кажем“.
Въпреки това новите емигранти не могат да направят нищо за това, че са руснаци. Докато започват да търсят жилища и работа – като софтуерни разработчици, учители, учени – не могат да скрият имената си, акцентите и паспортите. Заедно с по-рано пристигналите те вече усещат антируските настроения, които Путин предизвика. Някой подпали физкултурния салон на германско-руско училище в Берлин онзи ден. Представителят на щата Калифорния Ерик Суоуел настоя за „изритване на всеки руски учащ от САЩ“, а британският депутат Роджър Гейл каза, че всички руснаци, живеещи в страната му, трябва да бъдат „изпратени у дома“. За разлика от онези в предишните вълни емиграция руснаците, които пристигат сега, често се възприемат като съучастници на режима на Путин. Те изчакаха твърде дълго, за да си тръгнат.
Въпреки това, подобно на предшествениците си, тези руснаци също ще се интегрират в новите си родини. Ще пишат софтуерни кодове и есета, ще свирят музика, ще пълнят лабораториите. Ще прилагат уменията, които Путин изтъргува за проядените от молци имперска мечта, за да подобрят други общества точно, когато Русия трябва да се изправи пред най-неортодоксалното предизвикателство от 100 години: да изгради жизнеспособна, вероятно изцяло самодостатъчна икономика като най-санкционираната страна в света.
Дори Путин явно разбира какво може да причини негативната селекция на грандиозните му проекти. В средата на февруари, докато плановете за инвазия узряваха в главата му, той нареди на министрите и ръководителите на агенции да намерят начини да привлекат чужди учени към държавните изследователски институции. Още тогава руските интелектуалци посрещнаха инициативата с насмешка. Днес идеята изглежда абсурдна.
Умните хора гласуваха с нозете си всички тези години, тъй като визията на Путин за величие обижда тяхната интелигентност. Парадоксално, дори тази изкривена визия изисква мозъци, за да бъде минимално жизнеспособна. Инвазията е белязана от тежки провали на стратегия, тактика и подготовка. Интелектуалната бедност на режима на Путин бе изложена на показ. Страхът и насилието не водят до трезво мислене. Дори ако в Русия все още има множество умни хора – хиляди завършили най-добрите университети в страната, които са подписали петиции срещу войната, още не са емигрирали – техните мозъци не са на разположение на режима. Аналитичните способности на спонсорираните от държавата мозъчни тръстове, министерства и разузнавателна общност са засегнати от нещо подобно на институционална глупост.
Като някой, който помни разпадането на Съветския съюз, знам, че това не е устойчива ситуация, завършва Бершидски. Почти сигурен съм, че ще видя изтичането на мозъци да тръгне в обратната посока, докато все още съм жив, когато кулата на Путин се разпадне. Тогава ще бъде моментът за нов опит Русия да се вразуми. Накрая все някой от тези опити ще успее.
