Илияна с баба си Данка Цвяткова. На втората снимка – от участието си в ученически литературни конкурси момичето е събрало цял килим от грамоти
Илияна е на 24 години, с красива слънчева усмивка. Родена и израснала в Чирпан. Наскоро тя успешно се дипломира по право в юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с успех от държавните изпити 5.67 – две шестици по гражданскоправни и публичноправни науки и петица – по наказателноправни. Предстои й стаж в Стара Загора.
Амбициите на Илияна Митева са не просто да бъде юрист, а да изгради блестяща кариера и да остави диря в професията. Такива амбиции имат вероятно повечето от възпитаниците на юридическите факултети в страната, присъщо е на младите хора. Особеното при Илияна е, че пред нея животът е поставил по-големи препятствия, отколкото пред другите хора, но въпреки това тя поддържа респектиращо високо ниво на работа и постижения.
От съвсем малка Илияна страда от мускулна дистрофия на горните и долните крайници, движи се с придружител, трудно пише на ръка, но се справя с компютър. До нея неотлъчно е нейната баба Данка Цвяткова. Момичето остава сирак от най-ранна възраст, но е обградена от любовта и подкрепата на своите баба и дядо. През 1994 г. загива майка й, тогава тя е само на година и осем месеца. От този момент с нейното отглеждане се нагърбват баба й и дядо ?. Десет години по-късно почива и баща й.
Тежката диагноза ? е поставена, когато била на пет годинки – генетично заболяване на име Шарко Мари Тут. Това е заболяване на периферната нервна система (мускулна дистрофия), която засяга както горните, така и долните крайници. „Това не ми попречи да се боря с трудностите на живота, напротив, направи ме по-силна“, казва Илияна. Факт. Завършва гимназия СОУ „П. К. Яворов“ в Чирпан в паралелка с разширено изучаване на български и история, с успех 5.95 – първа на матурите от целия випуск. Още като ученичка пише проза и участва в различни литературни конкурси, което я прави притежателка на един „килим“ от грамоти с отличия. Продължава да пише и до момента, а в някои от разказите си описва съдбата на млада жена с увреждания, която с достойнство реализира своята професионална и лична съдба. Но голямата й мечта си остава правото.
Баба й Данка разказва, че Илияна е била петгодишна, когато за първи път влиза в съдебна зала – по време на делото за непълното й осиновяване от баба й и дядо й. Докато течало заседанието, момиченцето се пуснало от ръката на баба си, тръгнало към съдията и го помолило да стане от стола си, за да седне на неговото място. Настанила се на съдийското място и важно заявила, че ще стане като него, а той й отвърнал, че ще трябва да чете много дебели книги, за да го постигне.
Илияна се стреми към правото, защото искрено вярва в максимата на Целз: „Правото е изкуство за доброто и справедливото!“, която всеки студент по право чува още на първата лекция в университета.
Веднага след гимназията Илияна кандидатства в ПУ и е приета с много добър успех от изпитите. За да може да ходи на лекции редовно, баба ? напуска работата си две години преди да навърши пенсионна възраст, за да я придружава. Двете заживяват заедно в общежитието, заедно ходят на лекции и упражнения, защото Илияна има проблем с придвижването и с бързината на писането заради увреждане на пръстите. Същевременно, присъствието им през цялото време на следването е изключително деликатно, коментират преподаватели. Но направило впечатление, че тя по цели дни чете в библиотеката.
След завършването, бабата на Илияна повтаря като рефрен: „Ето, вече всичко свърши, през какво минахме през това време“. А момичето репликира: „Не говори така, гледай позитивно, само напред. Минали сме една цел, идва нова.“ И простичко обяснява: „Много съм щастлива, че изпълних мисията си“.
Когато ? се обадихме да ? предложим да публикуваме статия за нея, Илияна каза – да, разбира се, такива публикации дават сили на други хора, които имат нужда от подкрепа. Имейлът й се казва „илияна смайл“.
Защо точно съдия?, питаме Илияна.
„Винаги съм вярвала, че човек трябва да се усъвършенства постоянно, да полага усилия и да се бори максимално да бъде обективен в преценката си. В съдийската професия това е възможно. Един съдия се ръководи от доказателствения материал по конкретното дело и от своето вътрешно убеждение, което не трябва да почива на предварително формирани очаквания или външен натиск. За мен да стана съдия е призвание! Да мога да прилагам и тълкувам закона безкомпромисно е чест, която не приемам за даденост. Въздаването на справедливост е висше благо, макар и често пъти понятието за справедливост на гражданина да не се припокрива със съдебното решение, което е в името на народа.“
Кое е най-важното качество за един съдия, според нея?
„Съдията трябва да живее по всяко време на денонощието с мисълта за Справедливост“.
Трудно е да се каже доколко често срещана е в днешно време подобна нагласа у прясно дипломираните юристи. Но при Илияна тя звучи искрено, преживяно, осмислено и някак си отваря път на надеждата. Надежда за бъдещето на тази професия, в която ще влезе този прекрасен млад човек.
Източник – Правен свят
