Руска система за противовъздушна отбрана „Панцир-С1“
На 3 март тази година самолет Ан-124, който лети от Русия към Сърбия, преминава през въздушното пространство на България. Датата на полета съвпада с доставката на части за руската система за противовъздушна отбрана „Панцир-С1“, която Белград е купил от Москва.
Това е четвъртата доставка на части от системата за противовъздушна отбрана, предназначена за близка защита на граждански и военни цели от въздушни атаки. Преминаването на доставката над България е разрешено от министъра на отбраната Красимир Каракачанов и съгласувано с транспортното министерство на България, съобщава тогава агенция БГНЕС.
Това обаче не е първата доставка на руска военна техника към Сърбия, която преминава над България през последните години, показа проверка на Сръбската и Българската служби на Радио Свободна Европа. За разлика от Румъния, която през лятото на 2019 г. отказа да разреши транзитно преминаване на руска военна техника към Сърбия, няма публична информация България да не е давала позволение доставките да минат над територията ѝ.
Маршрута на руския самолет, доставил части за системата „Панцир-С1“ на 3 март
Българското Министерство на външните работи (МВнР) не потвърди запитването за конкретни доставки, но посочи, че няма основания за отказване на „полети, реализиращи търговски доставки между суверенни държави“.
Разрешаването на транзита на руска военна техника позиционира България като „доста дружелюбна спрямо Русия и нейните намерения“, коментира пред Свободна Европа Тодор Тагарев, военен експерт и бивш служебен министър на отбраната през 2013 г.
„От политическа гледна точка българското правителство изглежда не е притеснено от факта, че Русия помага за изграждането на сериозни способности, включително разузнавателни и за противовъздушна отбрана, на страна, която е на запад от нашите граници“, каза той.
I Как руската военна техника заобиколи Румъния през България
През последните две години Сърбия е получила от Русия доставки на зенитен ракетен комплекс „Панцир-С1“, на танкове Т-72 и на бронирани високопроходими машини БРДМ-2. Част от техниката е предоставена от Москва на Белград като дарение, а друга е купена от Сърбия.
“ Румъния аргументира
отказа си да разреши
преминаването на руската
военна техника със
санкциите срещу Русия
заради анексирането на Крим.
Прекият път техниката да стигне от Русия до Сърбия минава през Румъния. През юли 2019 г. държавата, която е членка на ЕС и НАТО, отказа да разреши транзитното преминаване на 10 бронирани машини БРДМ-2. Външното министерство на Румъния аргументира отказа си да разреши преминаването на руската военна техника със санкциите срещу Москва, наложени от ЕС заради анексирането на полуостров Крим.
В отговор до Сръбската служба на Радио Свободна Европа от ведомството в Букурещ са обяснили, че за да бъде разрешен, транспортът трябва да е осъществяван от румънски оператор и услугата не трябва да облагодетелства лица или организации от Русия. Това условие не е било изпълнено в случая и затова румънските власти не са издали разрешение, се казва в отговора.
Сръбският президент Александър Вучич обаче съобщи малко след отказа на Румъния да пропусне доставката, че превозните средства все пак са пристигнали в Сърбия, само че по въздух. „Ние спазвахме нормите на международното публично право и всичко беше в съответствие със споразумението с Русия. Успяхме да ги доставим. Как и откъде са дошли, това е наша работа“, каза Вучич пред журналисти на 29 юли 2019 г. в Ниш след получаването на машините. През 2012 г. в покрайнините на града, който е на по-малко от 100 км от границата с България, армията на Русия изгради Руско-сръбски хуманитарен център, който според западни експерти наричат „руската военна база“.
Данни от специализирания сайт за проследяване на полети Flightradar 24, получени от Сръбската служба на Радио Свободна Европа, показват, че самолет Ил-76 с параметри, които позволяват доставката на бронираните машини, е пристигнал от Русия в Сърбия на 26 юли. Според данните на сайта полетът е минал над Черно море и през въздушното пространство на България на отиване към Сърбия и се е върнал обратно в Русия над Унгария, Словакия, Полша и Беларус.
Маршрута на самолета, за който се предполага, че е пренасял руска военна техника към Сърбия на 26 юли
I Кои държави разрешават транзита на руско оръжие за Сърбия
Попитано от Свободна Европа българското външно министерство не потвърди, че българските институции са пропуснали конкретно тази доставка, но и не отрече като посочи, че няма основания за отказване на търговски полети.
“ Всички издадени решения
за прелитане са съобразени с
действащите санкционни режими.
Министерство на външните работи на България
„Относно конкретната дестинация, отбелязваме, че спрямо Сърбия няма наложени ограничителни мерки по отношение на продукти, свързани с отбраната от страна на ООН, ЕС и ОССЕ“, се посочва в отговора.
Външното министерство допълни, че България стриктно спазва решението за налагане на санкции от страна на ЕС върху Русия заради анексирането на Крим и посочи, че „всички издадени решения за прелитане са съобразени с действащите санкционни режими“.
От другите държави, през които според данните е преминал самолетът с бронираните машини, Унгария е потвърдила, че е уведомена, но не се е наложило да даде разрешение, защото полетът е бил на граждански оператор. Полша твърди, че не е била информирана за полет с такъв товар. Словакия е разрешила преминаването на такъв полет през въздушното ѝ пространство. Словашкото министерство на транспорта посочва в отговор до Сръбската служба на Радио Свободна Европа, че искането за разрешение е отправено от руски граждански оператор, пратката е описана като „превозно средство“ и операторът е посочил, че товарът не съдържа оръжие или боеприпаси.
Българското външно министерство не уточни каква информация е получена в София за товара на този или на други полети, за които се предполага, че са пренасяли военна техника.
Според Тодор Тагарев механизъм за контрол на товара на такива полети няма. „Когато се получи заявка от МВнР, в нея се посочва какъв е товарът, но няма механизъм за контрол. Предполага се, че вярваме на това, което са ни казали“, обясни той.
След доставката от юли 2019 г. и други руски самолети, натоварени с оръжие, са минавали през въздушното пространство на България и са получавали разрешение. През ноември миналата година полети със зенитно ракетни комплекси С-400 и „Панцир“ прелетяха над територията на България на път за Сърбия, където участваха в съвместно сръбско-руско военно учение.
I Какво мислят партньорите от ЕС и НАТО
Държавите от ЕС сами решават дали да разрешат транзита на оръжие над територията си, се посочва в отговор на Европейската комисия на въпрос на Радио Свободна Европа. Този въпрос е предмет на националните законодателства на страните членки, които трябва да се съобразяват и с европейските правила за контрол върху износа на военни технологии и оборудване. НАТО не коментира транзита на руска военна техника през въздушното пространство на страни от Алианса.
“ Решението на България
да допусне транзита на
руска военна техника
кара страната да изглежда
като „слабо звено“.
Според Тодор Тагарев обаче решението на България да допусне транзита на руска военна техника кара страната да изглежда като „слабо звено в съюзната система за отбрана и сигурност“.
„Макар че не става въпрос за непосредствена заплаха, като минимум става дума за отсъствие на по-стратегическо и дългосрочно мислене от наша страна и позволяване на Русия да развива отношенията с други страни чрез действия, които не са приятелски към нас.“
По-рано представители на НАТО са посочвали по повод партньорството между Белград и Москва, че ангажиментите и политиките на Сърбия в областта на отбраната са нейно суверенно право. САЩ обаче са отправяли предупреждение след сделката за „Панцир-С1“, че подобни сделки с Русия могат да доведат до налагане на американски санкции.
Според Тагарев от военна гледна точка е притеснителна възможността модерните руски зенитно-ракетни комплекси да включват и системи, които биха могли да бъдат използвани за разузнавателни цели.
„Това, което е притеснително, не са определен брой танкове или няколко самолета МИГ-29. Сърбия като суверенна страна има правото да развива своите способности така, както намери за добре. Това, от което би трябвало да се притесняваме, са именно тези системи, които могат да се ползват и за разузнаване – било то радиолокационни системи, било то други средства.“
Елица СИМЕОНОВА Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
