Френският писател Даниел Пенак е автор на вълнуващи романи, които просто не можете да оставите, докато не прочетете и последната страница. В една от книгите си формулира 10 правила, с чиято помощ децата научават да обичат четенето, растат силни и независими личности, готови за света, който ги очаква извън комфорта на семейния дом.
[ad id=“226585″]
1. Право да не чете. Не го насилвайте. Правилното е да провокирате интереса към книгата, докато не я прочете до последната страница.
2. Право на пропускане. Не му пречете да прескочи досадните страници. Нека чете само това, което го интересува. Налагайки му да чете това, което не му харесва, детето ще класифицира четенето като скучно и ще гледа да го избегне по всеки възможен начин.
3. Правото да не дочита книгата. Не е добре да го принуждавате да прочете до края книгата, която не му харесва. Ако тя не му харесва и не му е привлякла вниманието, не означава, че няма други книги, които ще го направят.
4. Правото на повторно четене. Позволете на детето да прочете отново и отново любимата книга, толкова пъти, колкото иска, макар това да е и 100 пъти.
5. Правото да чете всичко. В училище детето чете само това, което е неразделна част от учебната програма, но все пак е важно да му оставяте избор да чете книги и извън нея.
6. Правото на фантазия. Позволете на детето да развива въображението си напълно Подкрепете го в това. Ако иска джуджета или динозавър, четете заедно за това.
7. Правото да чете навсякъде. Дали ще чете в леглото, по време на хранене, дори и под масата, изобщо не е важно, докато детето е в удобна позиция.
[ad id=“237001″]
8. Правото да чете на глас. Децата понякога искат да четат на глас, особено частите, които искат най-много. Тогава, обърнете им внимание и внимателно слушайте. Ако детето решило нещо да чете на глас, то е защото иска да сподели емоциите и четенето заедно с вас.
9. Правото на четене на сложна литература. Не му забранявайте да чете дори и ако вземе книга за ядрена физика. Голяма е вероятността да прочете две страници и да я остави, но тя ще остане в главата му като нещо, към което ще се върне в бъдеще.
10. Правото да не говори за това, което е прочело. Не е лошо, ако детето не иска да говори за прочетеното. Просто в този даден момент не е готово, няма да направите добре, ако го принудите.
