Двайсетина минути след полунощ на 31 март на летище София ще пристигнат пътници от Неапол. Те ще бъдат първите, които идват в България като в страна членка на Шенгенското пространство.
Те ще слязат от самолета и ще могат да напуснат летището, без да минават през граничен контрол.
Няколко часа по-късно, в 5:40 сутринта на 1 април пътниците, летящи от Варна за германския Меминген, ще бъдат първите, излетели от страната само с проверка за сигурност и чекиране на багажа.
От 31 март в България и Румъния падат граничните проверки на въздушните и морските граници с останалите държави от Шенген. По-късно се очаква това да обхване и сухопътните граници.
В края на 2023 г. след дългогодишни усилия от страна на България и Румъния двете страни станаха членки на Шенгенското пространство. Последната страна, която налагаше вето на решението, беше Австрия. Тя се съгласи да го премахне, при условие че сухопътните граници бъдат отворени на по-късен етап.
Виена постави няколко условия за това. Сред тях са засилен контрол по сухопътните граници, разполагането на три пъти повече служители на европейската гранична и брегова охрана „Фронтекс“ на българо-турската граница, както и стриктно и бързо изпълнение на Дъблинския регламент.
Последното доведе до спекулации, че България ще бъде „залята“ от бежанци, като правителството неведнъж опроверга тези твърдения като дезинформация.
А сега малко полезна и проверена информация – какво се променя и какво не при пътуване от 31 март нататък.
Как ще се пътува с непълнолетни
В Шенген вътрешните граници могат да се преминават на всяко едно място, без да се извършва гранична проверка на хората, независимо от тяхната националност или възраст. Това породи въпроса дали по този начин няма да се улесни незаконното извеждане на дете зад граница.
Досега непълнолетните имаха нужда от нотариално заверено удостоверение за пътуване, ако пътуват сами или само с един родител. От 31 март това изискване отпада за вътрешните за Шенген въздушни и морски граници.
Това, което остава, е изискването за съгласие и на двамата родители при издаване на паспорт при деца под 14-годишна възраст, казва МВР. Това съгласие е временен гарант, че и двамата родители са съгласни детето да пътува.
При наличие на спор между родителите по тези въпроси, той трябва да се реши от районния съд по настоящия адрес на детето.
Декларацията за съгласие за пътуване на дете ще продължава да се изисква на вътрешните сухоземни и външните граници. Тя ще се изисква и при пътувания извън Шенген.
Променя ли се визовият режим за САЩ
Не. Членството в Шенген и визите за САЩ са два отделни въпроса.
Макар всички държави членки на Шенген, с изключение на България и Румъния, да се възползват от безвизов режим със САЩ, двете не са обвързани.
В случая със САЩ става въпрос за така наречената Програма за безвизов режим, която улеснява пътуването с цел туризъм.
За да стане част от програмата, една държава трябва да изпълнява определени критерии. Един от тях е процентът на откази за виза да е под 3%.
Но през 2023 г. е имало цели 11,61% откази на български молби за туристически визи за САЩ.
От национални към шенгенски визи
Всички 27 държави от Шенгенското пространство прилагат едни и същи визови правила. От 31 март България също ще започне да издава визи, които ще важат за всички останали страни членки на Шенгенското пространство.
За пътници от държави извън Европейския съюз, с които Блокът няма сключено споразумение за визови облекчения, се прилага Визовият кодекс. Той определя процедурите и условията за издаване на визи в случаите на краткосрочен престой и летищен транзит през Шенгенското пространство.
Тези визи са до максимум 90 дни на всеки 180-дневен период. При престой над 90 дни визите остават национални.
Общата визова политика на Шенген се разработва от Европейската комисия. Тя определя кои страни се нуждаят от виза, за да влизат на територията на Шенгенското пространство за краткосрочен престой.
Готови ли са летищата
За да се осъществи премахването на граничните проверки, летищата и пристанищата трябва да осигурят разделяне на потоците от хора – на такива, които пътуват вътре в Шенген, и на такива, които идват или заминават за трети страни.
Още през януари стана ясно, че летище София е готово за промяната.
„Всъщност ние сме готови отдавна, тъй като преминахме няколко успешни проверки от ЕС, което също допринесе за приемането на България в Шенген“, каза главният изпълнителен директор на „СОФ Кънект“ Хесус Кабайеро тогава. „СОФ Кънект“ е френско-германски консорциум, който стана концесионер на Летище София през 2019 г.
През януари и директорът на Летище Варна, Димитър Костадинов, съобщи пред БНТ, че летището е готово във всеки един момент да осигури разделяне на потоците според изискванията на Шенгенското пространство. Същото важи и за летището в Бургас.
През януари и четвъртото международно летище в България – това в Пловдив, съобщи, че вече разполага с нужната инфраструктура за разделяне на потоците от хора.
На 26 март министърът на вътрешните работи в оставка Калин Стоянов също потвърди, че аерогарите в страната са готови за прилагането на шенгенските процедури по въздух.
Митнически проверки
От присъединяването си към Европейския съюз България е част общото митническо пространство. Това означава, че стоките, които се движат в рамките на блока, не подлежат на митническо оформяне. Това ще остане непроменено.
На морските пристанища и летищата ще бъдат проверявани само стоките, които заминават за трети страни. В определени случаи могат да се извършват и вътрешни проверки на база „анализ на риска“.
Пътниците, които заминават или пристигат от трети страни, ще бъдат проверявани за преноса на стоки над определените безмитни лимити. При вътрешни пътувания проверките отново ще бъдат само в определени случаи.
Надежда за сухопътен Шенген
Като част от споразумението с Австрия засега сухопътните граници остават затворени. Отварянето им би улеснило преминаването към Гърция и Румъния.
„Шансовете за приемане на България в сухопътния Шенген до края на годината са много високи“, каза премиерът Николай Денков на 24 март по време на свое изявление по БНТ.
Преди няколко седмици и нидерландският премиер Марк Рюте каза, че вярва, че България ще влезе и в сухопътния Шенген до края на годината. Нидерландия беше страната, която в продължение на години налагаше вето на присъединяването на България в Шенген, но оттегли ветото си в края на 2023 г.
Преди дни румънският премиер Марчел Чолаку също каза, че Румъния, а съответно и България, ще премахнат граничния си контрол на сухопътните граници до края на годината.
Кога точно ще се случи това обаче, не е ясно. В началото на март австрийският министър на вътрешните работи Герхаред Карнер каза, че Австрия няма да бърза с решението си за премахване на ветото и ще изчака да види резултатите от въздушния и морския Шенген. Не е ясно и по какъв начин ще се отразят евентуални нови избори за парламент.
