Няма човек в България, който да не знае приказката за кан Кубрат и за снопа пръчки. И днес по случай празника чух да говорят за това, че трябва да сме единни.
[ad id=“225664″]
Какво единство бе? Никой ли не се сеща какво е станало със синовете на великия кан след смъртта му? Какъв сноп пръчки, какво единение? Още не засъхнала пръстта над гроба му и синовете поели в 4 различни посоки, а петият останал на трона на баща си. Всеки със своя орда, всеки цар на соя народ. И защо тогава я повтаряме под път и над път тази история с пръчките? Като в някакъв транс, истерия някаква, може би за да се уверим самите ние, че не сме разделени, че онова, което са направили петимата братя е случайност някаква и ние ще внушим на нашите деца и внуци да не повтарят никога тази грешка. Впрочем не съм чул някой досега да е коментирал така постъпката на братята. За нея се мълчи, като че ли те са изпълнили завета на баща си и затова има днес България. Истината е, че това е чиста случайност. Само късметът е помогнал на Аспарух да оцелее. И така като че ли я караме вече 13 века. На късмет. И дано някога рулетката на съдбата не се обърне срещу нас!
