„Апостолът на Свободата е знаел, че във величавото мъченичество на нашите православни деди и майки, измъчвани от многовековното турско робство се крие бъдещото възкресение на народа ни. Целият му живот от послушник, монах и духовник, участник в Първата българска легия, знаменосец в четата на Панайот Хитов, до обиколките му в Българско, чрез които успява да създаде широка нелегална комитетска мрежа е посветен на това народно възкресение. Като свети Паисий Хилендарски той неуморно обикаля градове и села, махали и къщи, а вместо „История Славянобългарска“, Дяконът носи ръкописите на новата история на Родината ни.“ Това се казва в словото на Старозагорския митрополит Киприан в памет на Апостола на Свободата Васил Левски.
ПУБЛИКУВАМЕ ЦЕЛИЯ ТЕКСТ БЕЗ РЕДАКТОРСКА НАМЕСА:
Братя и сестри,
149 години ни делят от паметния февруарски ден на 1873 година, когато в покрайнините на тогавашна София йеродякон Игнатий- Васил Иванов Кунчев – Левски е обесен от турския поробител. Малко преди това, в изповедта си пред отец Тодор Митов, той, страдалецът, казва последните си думи „Каквото съм го правил, в ползу народу е“.
Слова, изтъкани от светла душа, от сърце препълнено с родолюбие и вяра в бъдещето на своя народ. Зов за достойно кръстоносене. Завет към нас родените след него в люлката на Майка България, за които в тефтерчето си дяконът записва „И не забравяйте…“
Напомняне, което като тътен звучи век и половина. Призив, който настоява да бъде жива родната ни съвест и памет. Преломните, героичните и свещени събития, събрали многовековната история на Родината ни, да пуснат дълбоки корени в българската душа, за да прорастат в обич към вяра, род и родина . Сам понесъл тежестта на тази обич, изстрадвайки я в труд и лишения, Апостолът на Свободата е знаел, че във величавото мъченичество на нашите православни деди и майки, измъчвани от многовековното турско робство се крие бъдещото възкресение на народа ни. Целият му живот от послушник, монах и духовник, участник в Първата българска легия, знаменосец в четата на Панайот Хитов, до обиколките му в Българско, чрез които успява да създаде широка нелегална комитетска мрежа е посветен на това народно възкресение. Като свети Паисий Хилендарски той неуморно обикаля градове и села, махали и къщи, а вместо „История Славянобългарска“, Дяконът носи ръкописите на новата история на Родината ни. История, в която всяко горещо българско сърце пише своята страница. И както атонският монах среща често неразбиране, безразличие, делнична пресметливост и лукавство. „Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия“, казва иеродякон Игнатий – Васил Левски с присъщата си прямота пред турската следствена комисия в София.
И въпреки всичко продължава да тропа по врати и съвести. Да преодолява вътрешни терзания и външни препятствия, да бъде Апостол на Свободата. Той е живото олицетворение на Христовите думи „Никой няма любов от тая, да положи душата си за своите приятели“ /Йоан 15:13/. Бог го въздигна от народа ни, за да имаме мярка за родолюбие и пример за себеотрицание! За да ни покаже, че може да живее дори и в най-тежки робски години с вяра, надежда и обич към ближния – стожерите на истинския православен дух, над който злото няма власт.
От нас, от свободната ни воля, от решимостта ни зависи тези духовни величини да бъдат носени и в нашите души.Така там ще има не само мир и дръзновение, но и немалката утеха, че макар и със своите си неголеми крачки вървим по пъртината, оставена ни от Апостола и чуваме словата му „Дела трябват, а не думи.“ Амин!
