ЗАРАТА: Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов представя днес от 18 часа в Регионална библиотека „Захарий Княжески последните си две книги: „Тодор Александров“ и „Забравените апостоли на Македония“.
Тодор Александров е сложна личност, живяла в сложно време и не крия, че за мен това е една от най-интересните и значими личности в историята ни – каза Красимир Каракачанов. Проучванията по книгата той започва преди десетина години и дава отговор защо България обявява война на Турция през 1912 година (заради кланетата в Щит, Струмица и Кочане), какво се е целяло с „Магарешкиге атентати“, които не са убивали хора, а само са привличали мниманието на европейската преса към проблема Македония, за приятелството между Александров и Яворов, надхвърлящо революционното другарство. Ако творбата на Яворов „Мера според мера“ е за Гоце Делчев, то „Заточеници“ е за Тодор Александров, което е бил единственият поддържащ живота на поета след първия му опит за самоубийство и ослепяването му и вероятно е човекът, дал му пистолета за втрия и успешен опит, съжалявайки се над него.
Западна Европа, независимо колко много говори за морал и ценности, всъщност е движена винаги – и тогава, и сега, от интереси. Никога не се е интересувала от драмите на малките народи и съдбата на по-бедните и малки държави – смята Каракачанов. Проучванията му показват, че що се отнася до българската политика и политическите партии у нас до Първата световна война, то ситуацията не е била по-различна от сега – нито като нива на корупцията, нито като ниво на разделение на обществото и остро до абсурд противопоставяне между власт и опозиция.
„Разликата между тогава и днес е само една, но е изключително съществена. Тогава българскте политици поне са знаели какво искат да направят. Били са по-образовани и по-умни. Разликата между българския народ тогава и днес също е една – някогашните българи са знаели как да възпитават децата си, знаели са колко важно е пред всяко поколение да има идеал и са ги възпитавали в грижа към българите зад граница, в опазване на българщината“ – каза Каракачанов.
В „Забравените апостоли на Македения“, той е събрал биографиите, съдбите и делата на 156 воеводи в Македония, членове на централното ръководство на ВМРО и председатели на ВМРО, родени в България и дали живота си за каузата – обединение на Македония с освободените български земи в княжеството. Идеята за тази книга е да се докаже веднъж завинаги абсурдността на тиражираната в Северна Македония теза, че Илинденското въстание и Преображенското са различни – първото било на етническите македонци, а второто на тракийците. Че имало две организации – ВМРО била на македонците, а някаква друга – на тракийците.
Прерових много архиви и с документи съм доказал, че 156 ръководители, не четници във ВМРО са били родени, учили са и са добивали военни умения в България, както и стотици и стотици четници – за които също давам достатъчно документи. И не, никой от тях не се е борил за Северна Македония със сигурност, нито за някаква съседна нация македонци. Борили са се за съдбата на собствения си народ, откъснат от родината – за българите от Македония, обясни воеводата. Добави и че освен Иван Гарванов – председател на ВМРО, е доказал за още 14 души – воеводи и членове на върховния комитет на ВМРО, че са от старозагорско. Само регион Сливен също има толкова много.
На въпрос за актуалната политика днес, Красимир Каракачанов отговори, цитирайки мисъл на Константин Величков: „Българските политици възприемат властта като временно попаднал им келепир, а не като служба на обществото“. Виждаме, че нищо не се е променило повече от век по-късно – коментира той.
На въпроси какво мисли за съдбата на „Марица изток“ и „Зелената сделка, както и за това дали България ще ревизира позицията си за Северна Македония, Каракачанов обясни: „Като гледам тези, които се канят да управляват, ще закрият комплекса. Както навремето бяха закрити четирите реактора на „Козлодуй“, пратен в небитието „Южен поток“ и заменен с т.н. газов хъб пак с газ от Русия, но вече не директно идваща в България, а през Турция и т.н. Големият проблем на нашата политика е, че няма национална кауза. Българите трябва да разберем, че всичко това зависи от нас. ние позволяваме на политиците да не се съобразяват с националния интерес и да служат на силните, диктуващи условията. ССР беше заменен със САЩ, решенията в България се спущат от Брюксел, а не друг, а българският избирател позволява на власт да идват послушните и да бъдат отстранявани онези, които са, или стават неудобни по някаква причина. Другите народи забравиха, че са имали преход, само ние се въртим като куче, което гони опашката си, захапва и почва да дъвче – всеки, докопал се до властта започва с идиотското „почваме отначало“. И другите вървят напред, ние периодично почваме отначало. Другите търсят баланс и назначават знаещи и можещи, у нас трябва да си партиен член, че да си намериш работа. Ето и „новото“ служебно правителство – с квоти: толкова мминистри на БСП, толкова – на „мутрите“, толкова – на ДБ.
За Северна Македония – същата работа. Румънците от Молдова вземат румънски паспорт до 6 месеца, у нас българите от диаспората губят по 4 години. Северна Македония плаща по 4 млн. на лобисти в САЩ, кани на свои разноски западни историци и т.н., обяснява през целия световен печат, че искаме глупости от тях, ние за 30 години не седнахме да обясним човешки, че искаме само да не се насажда омраза към българите и те да са преследвани там, не желаем гаври с историята и няма да приемем опити да бъдат насаждани сепаратистки идеи за мними малцинства (македонски) у нас, независимо от предателството на Георги Димитров и комунистите – едно от най-големите престъпления спрямо България. Ако бяхме обяснявали, щяха да ни разберат – и другите държави са имали подобни проблеми. Аз като обяснявам, когато мога на свои колеги в Европа, чудесно разбират позицията ни.
Ако коалиция „Патриоти“ получи доверие, представи се добре и влезе в НС, това, което ще предложим е всички партии в него без ДПС, да седнат най-напред и да се обединят около 6-7 приоритета, както се прави в цивилизования свят. Без значение кой ще е на власт в коткретния момент да се знае общата посока на държавата по отношение на демография, здраве, образование, „зелена сделка“, „Истанбулска конвенция“ и т.н. От това зависи живота на всички ни, независимо кой кои харесва и кои не харесва. Нека бъде очертан пътят ни като нация, пък после всеки да си харесва, или не когото ще. Трябва да се сложи край на въртенето в кръг, което ни прави най-бедни, най-застаряващи, най-бързо западащи“.
