От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 709
Митичният Орфей, един от символите на древна Тракия, е най-великият музикант и поет на древността. От многобройните легенди води началото си и неговия канонизиран образ на укротител на дивия свят с чудодейната си лира. Счита се, че той е основател на орфическите мистерии, особено актуални в епохата на елинизма след завоеванията на Александър Велики. Учението, наречено днес “орфизъм”, и намесата на Орфей в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието, с която самият той влиза в противоречие с официалната тракийска царска идеология, е вероятната причина за неговата трагична гибел. Според някои учени Орфей не е историческа личност, а метафора на тракийските царе-жреци орфици. Но остава фактът, че именно Източните Родопи (България) са център на култа към реалния или митичния Орфей. През последните години екипът на проф. Н. Овчаров локализира единственото засега известно светилище на Орфей – това при с. Татул (Момчилградско), което е функционирало като такова отпреди 2000 г. пр. Хр. Култът към Орфей е засвидетелстван много силно през Римската епоха – оказва се, че градовете, които имат право да секат монети с неговия образ, са Филипопол (Пловдив), Адрианопол (Одрин) и Траянопол, който вече не съществува в Южните поли на Източните Родопи. Тези градове обхващат отвсякъде Източните Родопи, а в центъра им се намира Татулското светилище. Това би могло да се използва като доказателство, че не просто Родопите като цяло, а именно Източната част на планината е бил центърът на култа към Орфей – най-вероятно това е и мястото, откъдето е произхождал самият Орфей или са се зародили митовете за него. Сигурен остава един-единствен факт: Орфей не е грък.
