Повече от два часа членовете на парламентарната комисия по образованието и науката дискутираха върху възможностите за намаляване на административната тежест в системата на предучилищното и училищното образование.
Заместник-председателят на комисията Мукаддес Налбант от ДПС каза, че експертите в Регионалните управления на образованието (РУО) нямат възможност да оказват методическа подкрепа на училищата и на учителите, защото се занимават с различни административни дейности и с подготвянето на справки.
Христо Симеонов от Парламентарната група (ПГ) на „Продължаваме промяната“ заяви, че трябва да се дефинира понятието „административна тежест“ и добави, че то е свързано с управлението в системата на образованието. Той акцентира върху Наредба 11 и попита дали трябва да има ритмичност в изпитванията на учениците, да има определен брой изпитвания, както и дали да има входящо и изходящо ниво за учениците, за да се види какви са уменията и знанията им. Административната тежест е свързана и с т.нар. бюрократична тежест, която най-често е при изготвянето и архивирането на документацията в образованието. Например, протоколите, които се водят от комисиите във всяко училище и подпомагат дейността на директорите и на заместник-директорите, се пазят 50 години. Те трябва още да съществуват в хартиен вариант, въпреки че ги има и в електронен вариант, каза Симеонов.
Той призова родителите да информират класните ръководители, когато децата им ще отсъстват от училище. Христо Симеонов предложи в училищата да има учебен или учебно-технически отдел, в който да се обработват извинителните бележки за отсъствията на учениците, за да може класните ръководители да бъдат освободени от тази административна тежест. По думите му учителите не искат да налагат санкции на учениците, защото това е свързано с писането на различни документи и с обяснения.
Заместник-председателят на образователната комисия Ирена Анастасова от „БСП за България“ каза, че по проблема за намаляване на административната тежест в образованието се говори вече 10-15 години, а особено много – в последните 5-6 години. Тя дълги години е била директор на училище. Правени са редица анкети и са обобщавани, има и социологически изследвания по въпроса за административната тежест в образованието, добави Анастасова. Тя заяви, че „всеки учител и директор предпочита административно и документално да е изпипал всичко, ако някой родител заведе дело или пусне жалба“.
Акад. Николай Денков, също заместник-председател на комисията от „Продължаваме Промяната“, и бивш министър на образованието и науката, сподели своя опит на този пост и уточни, че работните групи, които са били създадени, са имали за цел намаляването на административната тежест и е била направена промяна в наредбите. Няма как да управляваме толкова сложна система, каквато е образователната, без да имаме статистики и затова те са необходими, а електронните системи ще ги систематизират и те ще се получават автоматично от учителите, директорите и от експертите в РУО, заяви акад. Денков.
Председателят на образователната комисия Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС, който също е бил министър на образованието и науката, каза, че образователната ни система най-добре може да се развива от енергията на учителите и от иновативните училища. Според него образователните стандарти у нас трябва да станат в по-малка степен предписващи, както е в други страни, а в по-голяма степен да поставят цели, очаквани резултати и модели. „Трябва да се даде възможност на Регионалните управления на образованието да преценяват кои жалби да проверяват, защото сега 50 процента от енергията им отива в проверка на жалби“, заяви Вълчев. Той каза, че „документите могат да се съхраняват електронно, един път на флашка, един път в облак, за да се подсигурят два пъти, защото Министерството на образованието има една от най-добрите облачни инфраструктури и в облака на МОН могат да се съхраняват документи“.
Иван Белчев от ПГ на „Демократична България“ предложи да се отпускат средства на всички училища за дигитализация, за да може да използват ръководствата им електронен подпис за различните документи. Само най-важната информация трябва да бъде и на хартиен носител, и може би е добре дипломите на учениците само да бъдат разпечатвани, добави той, цитиран от БТА.
Председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов, който е и директор на 119-то Средно училище „Акад. Михаил Арнаудов“, каза, че заплатите на експертите в Регионалните управления на образованието са много ниски. „Не може един експерт в РУО да получава колкото е началната учителска заплата. Как тези експерти ще оказват методическа подкрепа, след като получават 1500 лева, а учителят получава 2500 лева“, коментира Стаматов. Той заяви, че трябва да спре управлението на образователната система с писма, както това е ставало през пандемията от COVID-19.
Служебният министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов каза, че въпросът с намаляването на административната тежест е обсъждан на Отрасловия съвет в МОН и със социалните партньори в образованието. „Мога да ви кажа, че за 12-месечен период от МОН бяха тръгнали към Регионалните управления на образованието 500 писма, представете си по колко са на седмица. Ние се опитахме да намалим тази практика и само по същество, когато е необходимо да се изискват съответните справки. Но безспорно системата е свикнала да пита и да очаква отговор, но тогава къде е оперативната самостоятелност на органите, които вземат решения – на самите директори“, добави министър Пенов.
