Снимка: Bloomberg L.P. |
Най-важните поканени гост на климатичната конференция на ООН (COP26) в Глазгоу не се появиха. Като президент на Китай, Си Дзинпин ръководи страна, която отделя повече въглероден диоксид, отколкото САЩ и ЕС взети заедно. Но, за разлика от други световни лидери, Си не дойде да изнесе реч на COP26. Вместо това той изпрати писмено изявление от по-малко от 500 думи за уебсайта на конференцията, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.
Пренебрежителното отношение на Си към разговорите за климата е не толкова китайска добродетел, колкото среден пръст. Но отказът на китайския лидер да пътува до Глазгоу – или за срещата на високо равнище на Г-20 в Рим преди това – е част от по-широк модел на национална самоизолация.
В отговор на пандемията от ковид Китай въведе една от най-строгите системи за граничен контрол в света. Чужденците или китайските граждани, които влизат в страната, трябва да преминат под строга карантина за минимум две седмици. Допълнителен контрол се налага, ако влязат в Пекин, където се намира ръководството на държавата.
Тази система на практика направи невъзможно чужденците да посетят Китай, без да останат няколко месеца, а за повечето китайци – да пътуват в чужбина. Самият Си не е напускал Китай от почти две години. Последният път, когато той се видя с чуждестранен лидер, беше на среща с президента на Пакистан в Пекин през март 2020 г. Предстои му видео конферентна връзка с президента на САЩ Джо Байдън.
Когато голяма част от земното кълбо беше в локдаун, екстремният характер на мерките в Китай изглеждаше по-малко забележителен. Но след като по-голямата част от света се връща към нещо близко до нормалността, самоизолацията на Китай става все по-аномална.
Ефектите върху международния бизнес вече са очевидни. Китай продължава да търгува с външния свят и да инвестира, но бизнес връзките се разпадат. Чуждестранните търговски камари в Китай съобщават, че международни корпоративни ръководители напускат страната без да бъдат замествани. Ролята на Хонконг като глобален бизнес център претърпя удар.
Китайските власти може всъщност да приветстват някои от тези развития. Ю Джие, сътрудник в Chatham House в Лондон, твърди, че пандемията е позволила на Си Дзинпин да ускори движението по пътя, към който вече се бе насочил – към национална самодостатъчност. Тази политика започна много преди пандемията, с кампанията „Произведено в Китай 2025“, която популяризира местните технологии и производства.
Но с ковид акцентът върху икономическата самодостатъчност се превърна в много по-широк вътрешен завой – с опасни последици за Китай и света. Изключителният възход на Китай през последните 40 години беше предизвикан от възприетите от Дън Сяопин „реформи и отваряне“ през 80-те години. Дън видя, че изолацията на Културната революция на Мао Дзедун доведе до бедност и изостаналост. Той беше достатъчно смирен, за да осъзнае, че Китай може да се учи от външния свят.
източник https://www.investor.bg/…………
