От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 742
Петър Парчевич (1612 – 1674) е Марцианополски католически архиепископ, дипломат. Известен в своите среди като блестящ латинист, с богато епистоларно творчество, свидетелстващо за изключителния интелектуален заряд, дипломатическите способности и пламенното му родолюбие. Учи в Илирийския колеж в Лорето (Италия) и в Рим, откъдето излиза с титлата доктор по богословие и каноническо право. След завръщането му в България през 1644 г. е назначен за секретар на Марцианополската архиепископия. В ролята си на представител на българския народ пред Европа Парчевич работи за ангажиране на европейските сили с проблемите на Балканите и българите. За активната му дейност австрийският император го удостоява с баронска титла и званието “императорски съветник”. На 23.06.1674 г. Петър Парчевич е погребан в църквата “Сан Андреа делле Фрате”, където гробът му стои и до днес.
