Живка Кехайова
Държавата е като семейството. Ако проблемите не се решават вътре, а се изнасят навън, няма смисъл от съществуването нито на държавата, нито на семейството.
Целта на тези структури – и на голямата, и на малката, е именно възможността да се преодоляват проблемите по пътя, за да се съхрани животът, здравето, умственото и духовното израстване на членовете им.
Това е причината във всички времена разгласяването на вътрешни проблеми да се нарича предателство – в семейството към връзката, в държавата – към държавността. Опитът решаването да се търси чрез външен субект – в семейството е изневяра, в държавата – престъпление срещу същността и съществуването й. Затова хан Тервел е спасителят на Европа – защото е имал далновидността да проумее, че конфликтите с Византия са нищо пред нахлуването на арабите – и да защити България и Европа. Затова поканилите другите – унесени да решат дребните си ежби с участието на византийци и селджукски турци и съюзи с тях против българската държавност, ги помним като предатели.
Защо припомням това? Защото сме го забравили изглежда, след като толкова много хора се радват на пасквилите на Елена Йончева и Радан Кънев, подкрепени от няколко НПО, чиято цел е ЕП и ЕК да им решат на тях проблема с достъпа до властта, не проблемите на държавността – защото те отвън не се решават. И браво на ЕНП, че не се върза на тази игра.
Евролевицата, между другото също не се е вързала – всъщност това е нейната игра, която подходящи фигури играят не само у нас, а в цяла Европа. САЩ сами си се изиграха с толкова голям износ на ултралиберализъм навън за разрушаване на чужди национални устои, че сами си повярваха и сега трошат собствените си устои със страшна сила, защото изтърваната обратна дискриминация убива именно онези прослойки, които създават икономическия й просперитет.
Възможно ли е това българско правителство да падне под сериозен и истински натиск на Европа? Да, възможно е! Радвате ли се?
Не бързайте толкова! Искате ли да си размърдате мозъчните клетки на сантиментър по-далеч от личния си интерес, домогвания до властта по всякакъв начин, или просто лична злоба и инат? Едва ли искате, но много скоро ще ви се наложи. Лошото е, че заедно с вас ще теглят и онези, които могат да мислят в перспектива, а не само в някакви партийни линии, или лични дребни мотиви.
Първо, мислите ли, че на ЕК и ЕП им пука кой точно е на власт в България? Пука им за България като част от ЕС. Това правителство ще падне, но евентуалните санкции ще останат до решаването на въпросните проблеми, а то няма да се случи. Ама съвсем няма да се случи при Народно събрание в насипен вид и прогнозируемото в този случай правителство на тоталните идеологически компромиси, неподкрепено от мнозинство – т.е. неработещо и неспособно да вземе и най-дребното решение. Не знам дали корупцията ще намалее, но гладът ще се умножи при ограничени евросубсидии, бавна – вероятно никаква реакция при кризисни ситуации, които със сигурност ни очакват – не само нас, но и света.
Унищоженият авторитет на България – защото тя все пак изгради някакъв, ще рефлектира върху живота и перспективите пред децата ни. Честито! И всичкото това само за да съдят Пеевски, а не Прокопиев и Борисов, а не Черепа?!
Е, на мен не ми пука кой от тях кога ще го съдят, защото при едно нормално развитие на държавата и държавността, всички ще си минат от реда. Но да платим всички цената на това едните да бъдат заменени с другите точно сега, при това цената да я плаща поне още едно поколение напред, е държавно самоубийство. Разбирам засегнатите и драпането им, но не разбирам баламите, колкото и да са огорчени от българската политика и власт в подкрепата им за предатели на държавността. И друг път сме го правили в историята си – попрочетете! И друг път недоволни от моментната власт са търсили помощ от вън за личните си домогвания. И друг път се е случвало някой друг от вън да ни реши въпроса с държавността – веднъж Византия, после турците. И двата пъти такива като Йончева и Радев са ги поканили – не ни е харесало. После е трябвало да проявим чудеса от храброст и да преминем през ада, за да си върнем онова – предаденото, т.е. държавата ни.
И някога мнозина от болярите – тогавашните политици, са се развали, че конкретният недолюбван цар е паднал, заедно с приближените си боляри и са установявали, че дори да са спечелили нещичко самите те, е било твърде за малко и е било твърде малко.
Пак ли?
