Живка Кехайова
Ако местната власт работи, може би липсата на държавна власт няма да навреди толкова много, си мислех днес на брифинг на кмета на Стара Загора Живко Тодоров, зам.-кметовете, главният архитект и секретарят на общината.
Повече от час и половина продължи разговорът за проекти – реализиращи се в момента и бъдещи. Без нито една непремерена дума, въпреки не малкото въпроси, замислени като провокативни. Коректно поведение и максимално изчерпателен отговор веднага, дори по неприятни казуси.
За всеки един от проектите ЗАРАТА ще информира подробно – колко, докога, как. Повечето старозагорци знаят какво се прави в момента.
Новото, което стартира са пълен ремонт на сградата на Стария театър, изпълнението на работния проект на новата многофункционална зала с 5000 места, в която освен спортни мероприятия на европейско и световно ниво, ще могат да бъдат правени концерти, изложения и др., а ще има и бизнес част. Досега Стара Загора беше единственият голям град без зала за големи мероприятия и това ще бъде поправено. Администрацията работи също по проекти за съвременна инсталация за разпад на боклука и за оползотворяване на строителните отпадъци, които вероятно ще бъдат направени чак през следващия мандат. Но още от сега се прави подготовката, амбицията е да се осигури и финансирането, та независимо кой ще е на власт и кой ще е кмет, да влезе с летящ старт в работата за по-добрия живот на старозагорци.
Дали всичко е идеално и дали няма грешки и проблеми? Със сигурност ги има и ще ги има винаги, докато хората работят, имат разнородни интереси и различни приоритети, но важното е, че се върви напред и промените, следствие от работата са добри за всички.
Защо го разказвам в коментар? Ами защото това е примерът, Стара Загора може да бъде примерът как трябва да се управлява с приемственост по важни приоритети. Не е зле на национално ниво да надникнат.
Не е зле и в НС да вземат пример как различни партии могат да работят заедно, когато читавите и с акъла си хора поставят добрите идеи над тяснопартийните си интересчета. Да, в ОС на Стара Загора се чува, че също има екстремни екземпляри, на които много им се ще да превърнат месттния парламент в клоаката, която е в момента националния и да издигнат нищоправенето в мисия – хем по-лесно, хем няма някой да изпъкне повече от тях. За радост, въпросните явно са малцинство. Изглежда, когато става въпрос за ежедневния им живот, за бита им и за общината им, старозагорци проявяват разум в избора си.
Остава в повечето български общини поне местната власт да продължи да работи читаво и да не се поддава на общото оглупяване, и може пък да се размине с минимални вреди. И още нещо – да започне българинът да избира депутати за НС така, както избира общински съветници – с акъл и мисъл за живота си.
