Живка Кехайова
Точно преди две години коментарът ми е бил озаглавен: „Май малцина схващат, че след днес, обикновено следва утре“, освен при огромно бедствие и апокалипсис.
Две години по-късно пак мога така да го озаглавя. Другите заглавия за август преди 2 години са: „Разликата между лидера и диктатора“, „При безпринципни коалиции управляват клики“ и „Как пък един не направи верен ход?“.
На теория светът се движи по спирала – поне развитието. Следователно или сме извън света, или сме „запряли“ напълно.
Предизборните кампании вече започнаха, нищо, че не са обявени – ако изобщо са приключвали. Не излезем ли от схемата на тези заглавия, те ще продължат да са валидни година след година, но не за дълго.
След края на войната с Украйна, ако не сме си гарантирали поне куцукането по евроатлантическия път, нацията ни няма да е валидна.
Хич не ми пука кой кого мразел и кой какви частни интереси имал в политиката – това също няма да има значение скоро, включително за мразещите се и за драпащите за надмощие. Време е за ясно строяване: евроатлантиците от едната страна поне по принципни въпроси като енергийната зависимост от Русия, например – а русофилистиците от другата – зад Радев.
Да се строява съответно и този народ, да се преброяваме, и да е ясно държава ли е България – т.е. цивилизация, или територия за евразийски експерименти? Убедена съм, че все още е първото, но това трябва да проличи. И когато е ясно, ще е време за национално обединение около няколко твърди приоритета за бъдеще, гарантирани с обществен договор за изпълнение, независимо кой е на власт.
Тогава политиците могат да си се ядат едни други както си щат, пак ще има проблеми, но няма да има катастрофи – ще се отвори мегдан за работа и поле на предвидимост за читавите хора, а не само за нечитави в сумрака на безбъдещността, както е днес.
