Живка Кехайова
На 8-ми март, да си кажем
По отношение равното заплащане на труда на жените и мъжете с еднаква квалификация и образование, за една и съща работа, България стои по-добре от повечето, включително развити страни. Ако средно разликата в заплащането е 30% в полза на мъжете, у нас по данни на НСИ е 18%. Разбира се, разлика изобщо не бива да има и тя става все-по-малка, колкото по-високо е образованието на жената и заеманата от нея длъжност.
Πpeз 2021 г. дeлът нa зaeтитe жeни в paбoтнaтa cилa e 90,7% (cпpямo 89,5% пpи мъжeтe), a бeзpaбoтнитe – 9,3% (cпpямo 10,5% при мъжeтe). България е и сред първите в света по заетост на жените в IT сектора, а там и заплатите са едни от най-високите.
Проблемите на българската жена не се различават от тези на жените в развитите страни. Свързани са с недостатъчно бързо променящи се традициони модели. Днес младите мъже участват в пъти повече при отглеждането на децата и в домакинската работа, в сравнение с бащите си, но все още, въпреки равната си служебна заетост, в повечето случаи жената е тази, която поема основната грижа по деца и ежедневен семеен бит. Нещо повече, жената не се ползва с достатъчна социална подкрепа, точно когато е най-уязвима – при бременност и раждане, отпуск по майчинство и наличие на малки деца, т.е. когато е възпрепятствана да работи активно. Или се оказва в зависимост от партньора си, а в не малко от случаите тази зависимост тежи, или се се оказва в мизерия и несигурност. В наистина сериозните и стабилни фирми, това не е така. Бизнес моделът им включва подкрепа за жената в майчинство. Това е разумна инвестиция, защото е инвестиция в бъдещето на бизнеса – т.е. в децата на служителите. Проблемът, следователно е в типа недоразвита икономика, при която голям процент от бизнеса е от днес до утре, случаен или не особено перспективен.
Проблем остава и насилието срещу жени. В България всяка четвърта жена е била подлагана на насилие, а по над 20 жени годишно биват убивани от партньорите си. Законовата база не отговаря на потребността от крути мерки и максимална защита в общество, което има прослойки, вярващи, че шамарът не е проблем, побоят не е проблем…
От друга страна, според мен са унизителни за жените феминистки напъни за професионални, политически и други квоти за жени. Не бих се чувствала добре, ако бъда назначена някъде защото съм жена, а не защото имам качествата и квалификацията да си върша работата. Това ми прилича на идиотщината с квотите в съвременните филми и при филмовите награди за задължителен процент участие на расов принцип, или заради сексуална ориентация. Цинично и ужасяващо унизително е да получиш роля, или награда заради цвета на кожата си и сексуалната си ориентация, а не заради таланта си. Не знам кой ги мисли тези дивотии, но те са много повече сагрегация дори от тъпата доскорошна.
С други думи – България върви уверено в добрата посока като общество по отношение на равните права на жените и мъжете. Ако намери мъдрост да не се хвърля в крайности от търпимост към насилието независимо над кого до преференции за жени единствено по полов признак, може би с ум ще успеем да изгадим устойчива социална система.
И моля, не бъркайте равните права с еднаквост! Точно това, че мъжете и жените са различни както по някои физиологични (не само полови) прояви, така и по някои психологически характеристики, е прекрасно, интересно, допълва ни и ни прави нужни един на друг. Прави човечеството устойчив биологичен вид. Да не търсим изкривяване, а просто хармония!
