Живка Кехайова
Помните ли как завърших коментара си вчера?
Завърших го с думите: „Има далеч по-важни неща от политическата и емоционалната комплексарщина. И това ще бъде напомнено не толкова от електората, който у нас продължава да е тип футболна агитка, колкото от едни други сценаристи, които играят за „Оскари“, не за аплодисментите на махленската дружинка като нашите“.
Днес от лидерската среща в Брюксел по темата за развитието на ядрената енергетика в Европа, премиерът в оставка акад. Денков каза пред журналисти, че има притеснение у европейските ни партньори, че ситуацията в България отново се дестабилизира: „Сега със загриженост питат: „Ще успеете ли да продължите нататък“.
Всички са задавали този въпрос“, обясни Денков.
И същественото, което допълни е: „Поканата трябва да дойде от мандатоносителя. Иначе ние сме готови за преговори… Аз съм сигурен, че те трябва да се обадят и да кажат как да продължим. Ние сме готови и търсим варианти, които да бъдат приемливи при настоящата ситуация“.
Естествено, разказа за счупеното доверие и затова, че не бива да искат извинения и т.н. – всеки може да прочете, или чуе целият запис.
Аз вадя само най-важното, което касае държавата – общите приказки, оправдания и обяснения, касаят само малка фенска група. Говоря за общите приказки, оправдания и обяснения и от двете страни. Затова с текстове за фенските групи няма да се занимавам.
Очаквам след като Денков каза „А“, Габриел да каже „Б“ и да започват работа, а кой друг какво ще плещи, е без значение, стига да има читав резултат за нормалните българи.
Дали ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС могат да продължат с дивотиите? Могат! Дали ще го направят? Възможно е, ако наистина са лишени от инстинкт за самосъхранение! Както видяхме държавническото куца, а в опозицията изцяло отсъства.
Надявам се, ако не заради държавата и перспективата й, поне заради собственото си оцеляване, да направят нужното да осигурят на България поне още малко стабилност и място на правилната страна на историята, които са безкрайно нужни в този момент! В противен случай горко им и на двете страни, и горко ни!
