През погледа на главния редактор: Понякога доказателството не е приятно

Живка Кехайова

Понякога доказателството не е приятно

Подведох ви, въпреки невероятните симптоми, наистина не допусках, че политическата глупост е способна да стигне такива висоти. Стигна!

Явно ще ходим на избори, след които ще се възобновят тъкмо досегашните разговори между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, само че от по-лоша позиция за вторите и евентуално вече със съвсем  официалното участие на ДПС, без които ще е невъзможно да се мине.

А се тръгна от простото желание на ПП-ДБ да покажат на намаляващите си фенове, че са силни и могат да извиват ръце като наложат Денков за външен министър, плюс един меморандум за парлама, че има още нещо. Проблемът е, че доказателството накрая няма как да им хареса, защото направиха пълен кръг – от отказа да приемат предложението на ГЕРБ още на 17 март за ротация, според договорката и без промяна на министрите, до отправеното абсолютно също предложение на Денков вчера, след пресконференцията на Мария Габриел, че се отказва от премиерския пост и няма да внесе кабинет. Само че вече беше късно за китка. ПП-ДБ зверски се надцениха. ГЕРБ пък ги подцениха.

От друга страна в целия този безумен процес, в който ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ не разговаряха, а се надцакваха и двете коалиции допуснаха най-зверската грешка – да позволят на крилата си-путинисти – и едните, и другите, да победят. А знаем, че путинисти има както в ГЕРБ, така и в ПП, при това хич не са слаби. И това вече е национално предателство и престъпление. Само фенчетата с най-проветрени мозъци не го знаят, или се правят, че не виждат.

Е, честито на непобедителите от некоалицията! Пак ни връщат повече от две крачки назад по европейския път, при това едва направили половин напред.

И не мисля, че този път законът Магнитски ще подпомогне ПП-ДБ за втория мандат, колкото и да му се надяват. Просто в момента те изглеждат много по-неблагонадеждни в международен план от ГЕРБ, които могат да бъдат направляван в правилната посока, па макар и с юзди. Между другото, ПП-ДБ изиграха основна роля за стабилизирането на ГЕРБ. И сега предстои да наблюдаваме глупостта под формата на сатира – как досегашните некоалиционни отново се плюят пред феновете, при положение, че всички знаем, че са следващите коалиционни. Не знам ще мине ли тая дивотия отново и какъв е процентът електорални идиоти у нас, извън т.н. опозиционни партии.

Съгласна съм напълно, че за глупостта трябва да се плаща. Проблемът е, че за политическата глупост плащаме всички.