Живка Кехайова
Пристрастяването към политиката е като всяко друго пристрастяване, включително като това към наркотици.
Интересен научен експеримент доказва, че ако плъх бъде сложен в малка клетка с две купички вода – едната чиста, а другата – с наркотик, той бързо се пристрастява към тази с наркотика, предозира и умира. Но ако в много по-голяма клетка се сложат множество плъхове и същите тези две купички, плъховете комуникират помежду си, забавляват се и пият основно от чистата вода. Дори ако опитат онази с наркотика – не се пристрастяват и не предозират.
И ако някой смята, че това се отнася само до плъховете – като подобен експеримент, но сред хора, се приема войната във Виетнам. Огромен процент от американските войници са започнали да вземат наркотици и властите дори са се притеснявали от ефекта след връщането им у дома. Оказало се, че връщайки се при семействата си, без да постъпват в клиники и да се лекуват, над 95% от същите тези войници веднага са се отказали от наркотиците.
За тези експерименти в своя разговор за TED, говори журналистът Йохан Хари и заявява: „Всичко, което си мислите, че знаете за пристрастяването е грешно. Пристрастяването към каквото и да е, е разстройство на обществото, не на личността. Хората се чувстват щастливи, когато са свързани с други хора. Когато обаче връзката липсва, ние се чувстваме изолирани, депресирани, сломени от живота. Пристрастяването е просто един от ефектите на кризата в човешките отношения в съвременното общество. Пристрастяването запълва дупката от липсата на здравословна връзка на личността с други хора“.
Сетих се за този експеримент и за Йохан Хари, като проследявах днес читаемостта на различните типове публикации в социалната мрежа. Днес имаше и наистина добри, интересни, много човечни новини, включително за значителни успехи. Две обаче са темите със свръх четене и коментари – турски сапунки и политика. Така е от 2 години. Теми, отношението към които надминава нормалния интерес и стига до пристрастяване. Едната е бягство от реалността. Другата – също е бягство от реалността – сами си отговорете защо.
А Пристрастяването към каквото и да е, е разстройство на обществото, не на личността. Лекува се със здравословни контакти и общност на действия с другите хора.
