Снимка: Bloomberg LP |
САЩ няма да притискат Украйна да преговаря за прекратяване на огъня, въпреки че Русия непрекъснато разширява силите си в размирната източна част на страната, заяви във вторник високопоставен служител на Пентагона. „Няма да казваме на украинците как да преговарят, за какво да преговарят и кога да преговарят“, заяви Колин Х. Кал, заместник-министър на отбраната по политическите въпроси, цитиран от New York Times. „Те сами ще определят тези условия“.
Съветник на Зеленски: Не искаме „Минск 3“
В същото време съветникът на президента на Украйна Олексий Арестович отхвърли преди посещението на германския канцлер Олаф Шолц, френския президент Еманюел Макрон и ръководителя на италианското правителство Марио Драги евентуален мирен план по модела на споразумението от Минск за умиротворяване на Източна Украйна. „Страхувам се, че ще се опитат да постигнат Минск III. Те ще кажат, че трябва да прекратим войната, която причинява продоволствени и икономически проблеми, че руснаците и украинците умират, че трябва да спасим лицето на Путин, че руснаците са направили грешки, че трябва да им простим и да им дадем шанс да се върнат в световното общество“, казва Арестович пред Bild.
Според него това ще е проблем за Украйна. Мирното споразумение от Минск беше подписано през 2015 г. в столицата на Беларус в т.нар. нормандски формат от Русия, Украйна, Франция и Германия. По същество ставаше дума за прекратяване на гражданската война в Луганск и Донецк.
САЩ продължават да изключват ЕС от енергийните санкции срещу Москва
Правителството на САЩ продължава да прави изключение за ЕС в рамките на санкциите срещу руския износ на енергия. Министерството на финансите на САЩ „поднови разрешението си за трансакции, свързани с енергетиката, за да приведе нашите разпоредби в съответствие със сроковете за прилагане на забраната за внос на суров петрол, наложена от Европейския съюз“, казва говорителката. Първоначално бе планирано мярката да изтече на 24 юни, но сега срокът ѝ ще бъде удължен до 5 декември.
ЕБВР обмисля помощ за „Нафтогаз“
Междувременно Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) предлага на украинския газов гигант „Нафтогаз“ перспективата за заем в размер до 300 млн. евро. В момента „Нафтогаз“ събира средства за натрупване на запаси от газ за есента, обясняват от банката. Тя искала да помогне за „осигуряване на възможност за отопление за жителите и икономиката на Украйна“, казва представителят на ЕБВР Ален Пилу.
Зеленски към армията на Изток: Трябва да издържите!
А на фона на отбранителната битка в Донбас, при която и двете страни отчитат тежки загуби, украинският президент Володимир Зеленски призовава войниците си да издържат. „Това е нашата държава. Да се задържим там, в Донбас, е жизненоважно“, казва Зеленски във вечерното си видеообръщение. „Има загуби и те са болезнени“, призна той, но според него фронтът в източната част на страната ще реши коя страна ще доминира през следващите седмици. Колкото по-големи са загубите на противника там, толкова по-малко сили има той да продължи агресията, казва Зеленски. В региона на богатия на въглища и стомана Донбас украинските войски от дни водят отчаяни боеве срещу превземането на град Северодонецк.
В своето вечерно обръщение той също така каза, че в този момент Украйна се нуждае от модерни противоракетни оръжия и добави, че не може да има оправдание за страните партньорки да забавят доставките. Някои руски ракети успяват да избягнат отбраната и причиняват жертви, каза Зеленски. Украйна каза, че нейните сили все още се опитват да евакуират цивилни от Северодонецк, след като Русия унищожи последния мост към града.
„Най тежките сражения, както преди, са в Северодонецк и други близки градове и селища. Загубите, за жалост, са болезнени“, каза Зеленски. „Но ние трябва да се държим здраво – да се държим здраво е от такова критично значение за Донбас. Колкото повече загуби понесе врагът там, толкова по-малко сили ще му останат, за да продължи със своята агресия“, добави той.
НАТО обещава още подкрепа
Лидерите на седем страни от НАТО обещаха да подкрепят приемането на Швеция и Финландия в алианса и да предоставят повече тежко въоръжение на Украйна, предаде Ройтерс.
Те заявиха подкрепата си след неформална среща в официалната резиденция на нидерландския премиер Марк Рюте в Хага, която беше съвместно организирана от Рюте и неговата колежка от Дания Мете Фредериксен. Другите лидери на срещата бяха президентът на Румъния и премиерите на Белгия, Полша, Португалия и Латвия.
„Моето послание по отношение на членството на Швеция и Финландия е, че силно го приветствам“, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който също участва в срещата. „Това е историческо решение. То ще ги подсили, то ще подсили и нас“, добави той. Но Столтенберг каза и че алиансът трябва да приеме насериозно опасенията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който заяви, че няма да допусне приемането на двете страни в НАТО, докато те не променят политиките за подкрепа на кюрдските бойци, които Анкара смята за терористи. „Няма съюзник в НАТО, който да е пострадал повече от терористични атаки от Турция“, заяви Столтенберг.
Междувременно полският премиер Матеуш Моравецки разкритикува досегашната подкрепа за Украйна, която отново призовава да ѝ бъде изпратено повече и по-тежко въоръжение. „Не сме направили достатъчно, за да защитим Украйна, да подкрепим украинския народ, да защитим тяхната свобода и суверенитет. И ето защо ви призовавам, моля ви да направите много повече за доставките на оръжия и артилерия на Украйна“, каза Моравецки. „Къде ще е доверието в нас, ако Украйна падне? Можем ли да си представим, че Украйна ще падне и ние ще се върнем обратно към всичко по старо му? Надявам се, че не можем“, добави той.
Украйна е получила 10% от исканите от нея оръжия
Украйна е получила „около 10 процента от оръжията“, които иска от западните си партньори, за да воюва с руската армия на терен, съобщи украинското министерство на отбраната, цитирано от Ройтерс.
„От оръжията, които са ни нужни, сме поучили около 10 процента“, каза със съжаление заместник-министърът на отбраната Анна Маляр пред украинската телевизия. „Колкото и усилия да полага Украйна, колкото и да е професионална армията ни, без помощта на западните ни партньори няма да можем да спечелим тази война“, отбеляза тя. Трябва да се определят ясни срокове (за доставките), защото всеки ден забавяне е още един ден, в който е застрашен живота на украинските войници, на нашия народ“, подчерта Маляр. „Не можем да чакаме прекалено дълго, тъй като положението е много трудно“, заяви тя, особено в Донбас, на изток, където руснаците от няколко седмици малко по малко напредват, до момента, в който на практика ще контролират цялата Луганска област.
Русия ограничава достъпа до данни за бюджета в отговор на западните санкции
Русия ще започне да ограничава публичния достъп до някои правителствени данни в опит да защити страната от допълнителни санкции, съобщи финансовото министерство, цитирано от Ройтерс. Ведомството ще ограничи частично обществено достъпната информация за бюджетните разходи в отговор на отрицателните последици от санкциите върху руската икономика.
Подсилен от високите цени на енергията за жизненоважния руски износ на петрол и газ, бюджетният излишък е бил 1,49 милиарда рубли (26 милиарда долара) за първите пет месеца на годината, сочат данните на финансовото министерство.
Какво да очакваме днес?
Междувременно до 50 държави от така наречената Контактна група за Украйна ще обсъждат днес по-нататъшните доставки на оръжие за Украйна. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин е поканил останалите страни от НАТО, както и редица страни партньори, в централата в Брюксел. Вечерта министрите на отбраната на НАТО ще се срещнат на работна вечеря с Украйна и Грузия, както и с Швеция и Финландия. Съветът на НАТО, който ще продължи до утре, подготвя срещата на върха в Мадрид след две седмици.
Преди евентуално посещение в Киев френският президент Макрон ще посети Република Молдова тази сряда и ще се срещне с нейния държавен глава Мая Санду. Малката бивша съветска република граничи с Украйна и иска да се присъедини към ЕС също като Украйна.
