Сонг Чун Сон, работничка във ферма за патици, успява да издържи две години и половина в севернокорейски трудов лагер, а по-късно е принудена да работи за тайната полиция към Министерството на държавната сигурност. През 2018 г. тя бяга в Южна Корея, където учи, за да стане гледачка на пациенти в старчески домове, като през това време работи на непълно работно време като сервитьорка.
Животът й е спокоен, докато южнокорейските офицери от контраразузнаването не стигат до подробности от миналото й в Северна Корея. По думите им, тя е участвала в опити за примамване или изнудване на севернокорейските дезертьори от Юга да се върнат в Северна Корея.
44-годишната Сонг казва, че не е имала друг избор, освен да направи това, което севернокорейската шпионска агенция я е помолила, докато живее там, и че не е знаела, че е част от координирана схема. Въпреки това южнокорейски служители я арестуваха през май по обвинения, че е помагала на северното министерство на държавната сигурност. Оттогава нейният случай предоставя редки проблясъци в тайната битка, която съперничещите Кореи водеха срещу севернокорейските дезертьори, живеещи на юг.
Под ръководството на своя лидер Ким Чен Ун, Северна Корея е планирала да върне севернокорейските дезертьори от Юга в родината им, използвайки всякакви средства, включително вербуването на хора като Сонг. Но органите за контраразузнаване на Юга са също толкова решени да осуетят операцията на Севера, като внимателно проверяват новопристигналите дезертьори от Севера, като Сонг, за да заловят всеки, свързан с подобни схеми.
Във вторник съд в Сувон, южно от Сеул, осъди Сонг на три години затвор. Вместо да се наслади на новата си свобода, тя се озовава в затворническа килия на юг, като се е превърнала в пионка във войната между нейният стар и нов дом.
„Когато дойдох в Южна Корея, признах за това, което направих в Северна Корея, за да започна отначало тук“, пише Сонг в писмо през август, което изпраща от затвора до сестра си, също севернокорейска дезертьорка. „Бях принудена да направя това, което направих, но казват, че това не смекчава престъплението.“
Повече от 33 800 севернокорейци са избягали в Южна Корея от 90-те години на миналия век. Но откакто Ким Чен Ун пое властта преди десетилетие, поне 28 от тях мистериозно се върнаха отново в Северна Корея.
Как и защо се върнаха в тоталитарната държава, след като са рискували живота си за да избягат от нея, е една от големите мистерии в междукорейските отношения.
Северна Корея ги използва за пропаганда, организирайки пресконференции, на които те описват колко са щастливи да избягат от „живия ад“, който откриват на юг, за да се върнат в „лоното на отечеството“.
Арестът на Сонг показва, че служителите на южнокорейското контраразузнаване не стоят без работа. Между 2009 и 2019 г. те арестуваха най-малко 14 севернокорейци, които влязоха в Южна Корея като дезертьори, обвинявайки ги, че са пристигнали тук с шпионски мисии, които включват заговори за връщане на други дезертьори обратно на Север, според правителствени данни, предоставени на Националното събрание.
Сонг разказа пред съда как се е озовала в Южна Корея. Родом от Онсонг, севернокорейски град близо до китайската граница, тя е работила като брокер, помагайки на севернокорейските дезертьори да прехвърлят парични преводи на свои роднини в Севера, когато Министерството на държавната сигурност я вербува през 2016 г.
Изправяйки се срещу нея за незаконната й работа като брокер, министерството й дава категоричен избор: да излежи в затворнически лагер или да си сътрудничи с агенти. За Сонг, която вече е била в трудов лагер от 2007 до 2009 г. за престъплението за незаконно влизане в Китай за храна в резултат на глада на север, изборът е очевиден.
„Тя трябваше да сътрудничи, за да остане жива, нямаше друг избор„, каза сестра й Чун-ньо, която избяга в Южна Корея през 2019 г.
В съдебното заседание във вторник, което изпрати Сонг в затвора, председателят Ким Ми-Кьонг отхвърли жалбата й, заявявайки, че тя е помагала на тайната полиция на Северна Корея и за лични облаги.
По време на процеса Сонг признава, че е предоставила на агент на тайната полиция на име Йон Чол-нам телефонния номер на севернокорейски дезертьор в Южна Корея, който е познавала, докато е работила като брокер. Тя също така признава, че се е обадила на дезертьора, за да го помоли да помогне на Йон, като е излъгала, че агентът е нейният съпруг и че той работи за семейства в КНДР, които се опитват да се свържат с роднините си на юг.
С помощта на дезертьора Йон открива трима севернокорейски дезертьори на юг, казват прокурорите. Той се е опитал да ги убеди да се върнат на Север, като разговарял по телефона с техните севернокорейски роднини. Един от дезертьорите, Канг Чол-Ву, и неговата приятелка, също севернокорейска дезертьорка на юг, се завърнаха на Север през Китай през 2016 г. и по-късно се появиха по севернокорейската телевизия.
През август 2016 г. министерството изпраща Сонг в Китай, за да шпионира севернокорейските мигранти там, както и християнските мисионери, които им помогат да избягат от Севера. Това й даде кодовото име: „Хризантема“. Но след две години тя бяга в Южна Корея, където разказва на разпитващите какво е направила за Министерството на държавната сигурност на Севера.
„Тя смяташе, че е освободена, когато беше пусната от центъра за разпит, за да заживее нов живот на юг“, казва нейният адвокат Парк Хеон-хонг.
Въпреки това, Сонг несъзнателно се е намесила в жестоката шпионска война срещу севернокорейските дезертьори.
При Ким Чен Ун Северна Корея затегна контрола си върху границата с Китай – основният път за бягство на дезертьори. Режимът засили и репресиите си срещу южнокорейските телевизионни драми и музика, пренасяни контрабандно от Китай, чрез които севернокорейските дезертьори научават за живота на юг.
Отчасти в резултат на тези репресии, броят на бежанците от Северна Корея, пристигащи в Южна Корея, спадна до 1047 през 2019 г. от 2914 през 2009 г. Броят спадна до 229 миналата година, тъй като пандемията доведе до допълнителни ограничения на границите.
Северна Корея нарича дезертьорите „предатели“ и „човешки измет“. Нейните онлайн пропагандни канали често интервюират членове на семейството, които сълзливо се обръщат към дезертьорите, казвайки им, че Ким обещава да им прости престъпленията, ако се върнат у дома.
Южна Корея пък започна да залавя севернокорейски агенти, маскирани като дезертьори, които влизат в Южна Корея с тайни мисии, за да убият други дезертьори или да ги примамят обратно на Север.
Но служителите на южнокорейското контраразузнаване също имат история на фабрикуване на доказателства в прекомерния си лов за севернокорейски шпиони. През 2016 г. Южна Корея обяви пристигането на 12 млади севернокорейски сервитьорки и техния мениджър мъж, обявявайки тяхното бягство като голям преврат срещу Пхенян. По-късно мениджърът каза, че Националната разузнавателна служба на Юга е планирала с него да доведе жените тук против волята им.
„Госпожица. Сонг смяташе, че е избягала от хватките на Министерството на държавната сигурност, когато е избягала на юг“, каза Юнг Гуанг-ил, севернокорейски дезертьор, който ръководи No Chain, гражданска група, работеща за правата на човека в Северна Корея. „Но на Юг я чакаха офицери от контраразузнаването, нетърпеливи да направят всичко, за да отбележат резултат срещу Севера.“
Източник: https://www.dnes.bg/……………
