Има няколко големи български художници, чиито творби винаги ще разпознаеш. Един от тях е старозагорецът Димитър Гюдженов, койно е роден на 26 януари през 1891 година в Стара Загора. Живописец, син на художника Атанас Гюдженов, той учи живопис в София и Париж при Цено Тодоров и Иван Мърквичка. Между 1920 година и 1933 година преподава в Художествената академия, професор. През 1959 г. заедно с проф. Никола Кожухаров изписват старозагорската църква „Свети Димитър”. Двамата са автори и на първата завеса на старозагорския театър. Рисува предимно на историческа и военна тема. Умира на 25 август 1979 година в София.
В платната му сякаш четем хроника на българската история, сякаш се срещаме лице в лице с най-великите българи – „Хан Аспарух преминава Дунав”, „Хан Тервел и Юстиниян”, „Крум взема главата на Никифор”, „Хан Омуртаг пред Мадара”, „Цар Симеон – Златният век на българската писменост”, „Петър и Асен обявяват въстанието в Търново”, „Хвърковатата чета на Бенковски”, „Бой за Шипка”, „Бежанци”, „Боят при Драва-Соболч”… неизброими са. А една от най-внушителните му картини – портретът на Симеон Велики е експонирана на видно място в президенството на Република България.
Животът на художника старозагорец Димитър Гюдженов в дати
„Младостта ми премина през пламъците на Балканската и Първата световна война. В тези години целият народ беше под пагон, аз също. Да рисувам скици и картини от бойните действия, беше мое задължение като военен художник. Бях свидетел на съдбоносни за България боеве. Наблюдавах живи композиции от войници, коне, оръдия. Непосредствено изживях напрежението и изпитанията на войната. От друга страна, двете години престой в Париж през 1913-14 година при майстор на историческата картина, оказа своето въздействие. Скоро увлечението ми по военната тематика, прерасна в дълбок интерес към историческата живопис.“ Това разказва в интервю с Делка Димитрова, пазено в архива на БНР, художникът.
Какво го привлича най-много в даден исторически сюжет? „Той трябва да бъде значим, някаква кулминация в нашето национално развитие. – казва маестрото. По думите му пример за това са „Хан Кубрат и синовете му“, „Симеон пред византийската столица“, „Посрещането на генерал Гурко в София“ и други.
Спомен за Димитър Гюдженов. Най-известните му платна
Димитър Гюдженов наследява таланта си от своя баща, художника Атанас Гюдженов. Интересът му към историческите сюжети не е случаен. Гюдженов започва професионалната си кариера като военен художник в щаба на Осма пехотна тунджанска дивизия. Тогава създава картините си „Обоз на път”, „През Морава”, „Вълчи ями”, които днес са сред най-ценните творби в колекцията на Националния военноисторически музей. През 30-те и 40-те години е и художник към щаба на българската армия – период, в който отново рисува поредица от платна с военни и исторически сюжети и личности.
След 1944-а често пресъздава в картините си и социални теми. По-късно прави и стенописи. Именно Димитър Гюдженов, заедно с проф. Никола Кожухаров, изписва старозагорската църква „Свети Димитър” и варненския православен храм „Свети Николай”. Негови стенописи има в много от храмовете на Бургас, Пловдив, Чирпан и др. За необятното си творчество е отличен с множество награди и два пъти с орден „Св. св. Кирил и Методий”.
Освен художник, Димитър Гюдженов е и обичан преподавател. Между двете войни той е професор в Академията, а сред учениците му са известни художници като Стоян Венев, Петко Задгорски, Страхил Титиринов.
Познавачите, а и хората, занимаващи се с история на изкуството, представят Гюдженов като художник летописец на подемите и изпитанията в историческия път на народа ни. В сложни композиции, картините му разкриват личности и събития, заемащи място в националното ни съзнание, заради своето нравствено величие и политическата си значимост. Достигналото до днес художествено творчество на живописеца наброява 50 исторически и батални композиции, около 2000 етюда с маслени бои и акварели, множество малки картини, икони, декорации с маслени бои, както и няколко папки със стотици рисунки с молив.
„Всяка от тези теми, съдържа някакъв велик подвиг на духа и волята. Този подвиг аз съм се старал да внуша на зрителя, с понятни за него изразни средства. Не съм дирил оригиналност и самоцелно изкуство в яснотата на израза на идеята. Може би в себе си нося нещо от духа на възрожденските майстори. Те са чувствали необходимост да илюстрират нашата история и да влагат в тези илюстрации познавателно и възпитателно съдържание“, разкрива творецът в ефира на Националното радио.
Що се отнася до умението да улови в картините си духа на времето, Гюдженов споделя, че то е резултат от много труд и редица допитвания до историци, които са негови съвременници. „В историческата живопис смятам, че повече от другаде, е необходимо да се съчетава научното с художественото мислене“, категоричен е художникът.
Първото българско царство, както и Цар Борис Покръстител, са епохата и личността от българската история, служили за вдъхновение и упование на Гюдженов. Той определя Цар Борис като изключителен владетел, но и особено драматична личност, която няма как да не привлече художника историк.
