Мнозина са разказвали за казанлъшкия адвокат Крум Крачанов (1931 -2015г.) и са описали какви ли не интересни случки станали с него, но аз ще разкажа за една с мое пряко участие.
Бяхме завършили юридическото си образование с моята съпруга, с която току що бяхме сключили граждански брак. В един хубав пролетен ден сме седнали на скамейка в градинката на читалище „Искра“ в Казанлък и с притеснение споделяхме какво ли би било бъдещото ни разпределение, като млади специалисти, което криеше много неизвестни. Към пейката приближи Крум Крачанов, водеше за ръка невръстния си син, който палаво се измъкна и хукна да играе с други дечица в градинката. Крачанов ни погледна и гръмко запита:
„К,во сте се умъдрили, за к,во мислите?“
Стефан Саранеделчев: Кого намериха в котелното на Старозагорския съд в една нощ на 1959 година
Накратко споделихме за своите грижи. Той тогава съвсем по човешки ни запита какви желаем да станем. Ние поради това, че бяхме безпартийни и никога не сме проявявали политическа активност си знаехме, че съдии и прокурори няма да станем, защото задължително условие по него време бе те да се назначават по препоръка на управляващата Българска комунистическа партия (БКП), а адвокатската работа не ни се нравеше и си мечтаехме да станем юрисконсулти, ама по това време пък вакантни места за такива нямаше. Крачанов поразмисли и вика:
„Абе, то хубаво е да бъдете съдии или прокурори, ама като нямате трите букви (имаше предвид, че не сме членове на БКП) правилно сте преценили, че няма да може да станете. Хм, нима за консули (разбирай – юрисконсулти, б.м.Ст.С.) няма да се намери място в Казанлък? Не ви знам защо искате да ставате консули. Мен да питате трябва да станете адвокати, защото в момента видите ли ме вече на колко години съм станал, а пък съм най-младият адвокат в Казанлък. Представете си какви дъртели са другите адвокати в Казанлък. Млади хора като вас трябва да навлязат в адвокатурата.“
Ние един през друг се опитахме да обясним, че адвокатската работа много, много не ни се нрави. Той тогава се провикна към малкия си син:
„Ей, Райно, я ела тука и кажи на тази кака и този батко какъв искаш да станеш!“
Момчето притича, чинно, застана пред нас и високо каза:
„Като порасна ще стана адвокат.“
Крум го попита:
„Защо бе Райно ще станеш адвокат?“
Момчето пак чинно се изправи и отговори:
„Защото да мога да спя следобед“, на което не само ние, а и вече посъбралите се наоколо десетина души избухнахме в бурен смях.
След години Райно не стана адвокат, а тръгна по свой собствен професионален път и е изявен специалист в съвсем друга област.
ЗАРАТА ви запознава със Стефан Саранеделчев – казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне по-голямата му част) преминава в Стара Загора, откъдето са и интересните истории, разказани в книгите му. Четете ТУК
