ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК – СТЕФАН БОЯДЖИЕВ
Роден е в Казанлък. Завършил Учителския институт за учители-специалисти в София започва работа като учител в Техникума по механотехника и електротехника през 1956 г. Първите години е учител по леярство, но от началото на 60-те години преподава и по теория, предимно по дисциплините „машинни елементи“ и „конструктивно чертане“. Едър, висок мъж, с глас, който внушаваше респект, но това не пречеше в определени ситуации да скъсява дистанцията с учениците. Стремеше се понякога да бъде оригинален, но ми се струва, че в повечето случаи копираше методите, та дори и приказките на инж. Васил Василев.
Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – Петко ТЕОДОСИЕВ
В съзнанието на учениците му остава неговата култова реплика: „Не прекъсвайте светлия поток на благородните ми мисли“, когато по време на преподаване на нов урок, някои ученици шумят. В интерес на истината имаше добре подредени мисли, умееше изразително да говори и да повтаря онова, за което счита, че може да не бъде усвоено добре от учениците.
За последен път го видях около средата на 80-те години в казанлъшката болница и ми направи впечатление, че бе изключително много отслабнал. Наскоро след това узнах за смъртта му, но не съм запомнил датата.
Със съпругата си Блага имат една дъщеря – Радосвета, която живее в Стара Загора. Многократните ми опити да се свържа с нея, за да науча повече данни за баща ѝ, се оказаха неуспешни.
Стефан Саранеделчев е казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне по-голямата му част) преминава в Стара Загора.
