Най-характерния български обичай свързан с идването на Новата Година се нарича сурвакане. Ритуала представлява пожелание за здраве и благоденствие.
Сурвакането е традиционен български обичай, който се изпълнява в първия ден от новата година – Васильовден.
Изпълнява се със сурвачка, която се прави от дрянова клонка или друго плодно дръвче.
Обичаят се състои в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група сурвакари – деца на възраст 4 – 12 години или ергени. Тези сурвакари обикалят от къща на къща, влизайки в домовете, където сурвакат членовете от семейството, добитъка, някъде хамбарите, оборите и т. н., произнасяйки благопожелания за здраве и плодородие.
Сурвакането започва от най-възрастния- децата сурвакари потупват със сурвачката по гърба с отмерени равномерни удари и изричат сурвакарска благословия:
„Сурва, сурва година,
весела година!
Едър клас на нива,
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с коприна,
червена ябълка в градина,
живо-здраво до година,
до година, до амина! „
След това домакините ги даряват с пари, плодове, орехи, сушени плодове и малки подаръци.
След приключване на сурвакането, сурвачките се оставят на място, където не могат да бъдат достигнати от човешка ръка – хвърлят се на високо дърво, на покрив, в река и т. н.
Когато приключат със сурвакането, ергените си устройват угощение със събраните продукти, като нерядко ги продават и си устройват веселба със спечелените пари.
