Тома Биков, Фейсбук
Мажоритарната система, която предлагат да бъде приета от едно телевизионно предаване съществува само в главата на Тошко (той е един от сценаристите на предаването и няма фамилия).
Няма нито една държава в света, която да избира депутатите си по системата, която се предлага от Тошко, а именно в два тура с абсолютно мнозинство.
Има три основни вида системи, които се използват – английската, френската и германската.
Английската е изцяло мажоритарна, като депутатите се избират на един тур и печели този, който е взел най-много гласове.
Френската е в два тура, но не с абсолютно мнозинство, защото на втори тур отиват всички, които са получили над 12,5 процента. По този начин на втори тур могат да отидат трима, четирима или повече кандидати. Печели този, който получи най-много гласове на втори тур, а не този, който спечели над 50 процента от гласовете, както предлага Тошко.
Германската система е практически смесена. Тя запазва пропорциите на партиите, но дава предимство на мажоритарния избор. През нея в парламента ще влязат над 120 мажоритарно избрани депутати, като това число може и да варира доста нагоре. В същото време ще бъде предотвратено изкривяването от мажоритарното гласуване, което често дава разминаване между получени гласове на изборите и представителство в парламента. По-просто казано няма да има възможност някой да спечели 70 процента от местата в парламента, при положение, че е спечелил 30 процента от гласовете.
Разумните стъпки след референдума, които могат да бъдат направени са следните:
1. Народното събрание да отхвърли предложението за въвеждане на Тошковия мажоритарен модел, защото такъв, повтарям, съществува само в главата на Тошко. Парламентът има всички основания за това, защото резултатът от референдума не предполага задължителен характер на последствията от него.
2. Да бъде въведен германският модел, който е признат за един от най-успешните в света и осигурява едновременно адекватно представителство и възможност, гражданите да гласуват за личности. Този модел не е мислен на коляно нито от хора като Тошко, нито от гении като Фидосова и Манолова, които писаха по няколко изборни кодекса, от които страдаха основно техните партии.
3. В изработването на новия Изборен кодекс (при подобна радикална промяна, той задължително трябва да бъде нов), да бъдат включени университетски преподаватели и експерти, които се занимават десетилетия с изборни системи. Тошко и представителите на гражданското общество да могат да следят процеса в интернет и по телевизията, но не повече.
4. Препоръката ми е изборното законодателство да бъде изработено от следващия парламент, защото този процес изисква време за създаване на организация и методология, която да гарантира нормалното протичане на изборния процес.
Надявам се новоизбраният президент най-после да вземе отношение по този въпрос, защото той го засяга пряко. Румен Радев е човекът, който ще носи цялата отговорност за провеждането на следващите парламентарни избори и всичко, което бъде прието от сегашния парламент, ще трябва да бъде изпълнявано от него.
