Траките са можели да лекуват само с думи

Чували сте за баенето, а някои от вас сигурно са ходили при баби, които имат умението да премахват телесна болка, като изричат наум магически заклинания, докато ти разтриват леко челото или махат покрай главата ти с ръце. Но каква е силата на тези думи и действия, които извършват, никой не знае, защото те се предават в абсолютна тайна.

[ad id=“225664″]

Баенето е отколешна традиция на свръхестествено въздействие върху психическото и физическо здраве на човек. Това е лечителски магически обред. Извършвал се е хилядолетия наред и се корени още от времето на жреческите ритуали, когато най-посветеният е изричал определени словесни формули за призоваването на добра поличба, за измолване на благоразположението на природните сили и боговете за берекет. От тях  произтича най-вероятно и обредното лечение с използването на магически заклинания. То било широко разпространено сред всички народи на света. Баенето като елемент от народната медицина може да се открие в най-архаичните пластове на първобитната култура. Подобни лечебни заклинания са намерени и в клинописните плочки в Месопотамия датирани 4 хилядолетие преди н.е.

[ad id=“263680″]

Магическите лечебни практики са били познати и на траки, и на славяни, и на прабългари. В „История на Витиния“ древният летописец Ариан пише, че „Траке била нимфа, веща в баянията и билките и могла, от една страна, да премахва страданията чрез билки, а от друга, да ги причинява“. Траките вярвали, че духът и тялото на човека са неразделни, а душата е безсмъртна. В своето съчинение „Хармид“, Платон свидетелства, че траките имали умението на лекуват душата с думи: „От подобно естество, Хармиде, е и въздействието на баенето. Научих го там във войската от един тракийски лекар от учениците на Залмоксис, за които се говори, че можели да направят човека безсмъртен. А Залмоксис – рече ми той – нашият цар, който е божество, говори, че както не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, тъй не бива да се заемаме с лечението на главата отделно от цялото тяло и също така тялото отделно от душата“.

[ad id=“236993″]

Храмовете на митичния тракийски цар, които са на повече от 2500 години,  могат да се видят и днес край силистренското село Стрелково и са известни като Свещената долина на Залмоксис.
В Средновековна България баенето е било доста прилагано и е описано в Симеоновия сборник (1073 г.) Поп Еремия (X-XI в.), който се занимавал с лечение на хората, и по преданията направил много чудеса, бил осъден като чародей, сключил договор с дявола.

[ad id=“236999″]

В антибогомилската литература се споменават и други целители използващи в практиката си баене – Василий Врач, Симон Влъхв, Ликопетр. Презвитер Козма ги осъжда строго: “ Е затова, о христолюбци, дори да видите еретик, че изгонва бесове, че лекува слепи или възкресява мъртви, не вярвайте, почитат своето учение и баят някакви басми, както ги учи да бръщолевят техният учител дявола“.
Живата фолклорна традиция на мартениците също е свързана с вярването за изчистващата сила на огъня и с магическата защита от уроки и болести. Смята се, че мартениците гонят злите очи, духове и болести. Например в Смолянско на мартениците се поставят байници – полускъпоценен камък с дупка, през който се промушва конец. Така се подсилва нейното действие. Против уроки се слага син конец, а за здраве, любов и късмет – червен. Баенето и гаденето с байници е било широко разпространено в миналото. От байниците са се правели гердани и амулети, които са служели като украшение и защита от зли очи.

[ad id=“225664″]

В народната традиция има два основни типа лечители – врач (врачка) и баяч (баячка). Първите лекуват предимно с билки, а вторите използват най-вече магия – обредното баене.  Отношението към тези хора е предимно положително, въпреки че църквата ги осъжда. За това свидетелстват българските етнографи. Фолклористът Петър Любенов в началото на 19 век пише, че „вражалците и врачките между простия народ се ползват с такова уважение, каквото уважение няма свещеника, нито учителя“. Причина за това отношение според учените е, че в българското съзнание рязко се разграничават представите за тези, който биват наричани „баячка“ и „магьосница“. Първите правят само добри неща, лекуват хора и добитък, а вторите се занимават с така наречената черна магия, т.е. вредят на хората. Въпреки че баенето е езическа практика, повечето баячки у нас са вярващи християнки.

[ad id=“263680″]

Счита се, че силата на баенето се предава по майчина линия, като най-добре е да е през поколение, от баба на внучка – нещо, което носи също езическото, т.е. бабата посвещава внучката, инициира я. В случай че няма момиче, или то не желае, баенето може да се предаде и на момче. За да бъде успешно предаването, баячката трябва да е „чиста“, т.е. сама, без мъж, ли поне да не е спала с мъж няколко – поне 3 дни, а момичето на което му се предава, трябва да е малко, още да не е имало цикъл.
Когато се предава на момче, то трябва още да не е познало жена, т.е. да не е имало никакъв сексуален контакт. Смята се, че ученичката може да бае, но силата и ще дойде едва след смъртта на тази която и е предала.
За баене пари не се искат, ако някой иска оставя и то на земята, баячката трябва да ги настъпи и да каже: „От мен помощ, от Господ и от Светата Майка здраве!“ Оставят се на земята, защото всичката сила идвала първо от нея.

–––
В материала е използвана информация от интернет форуми и от следните сайтове и блогове:  http://occultroom.blogspot.bg, www.beinsadouno.com, www.magicgatebg.com/MGB/index.php, както и илюстративни снимки от интернет.

Източник: Стандарт


image0 (9K)