На село твърдят, че ако здрав човек го жилнат десет такива дзвера, той ще умре. Аз обаче мисля, че пет стигат. Или пък един, ако улучи подходящото място, пише в planinitenabulgaria.bg.
Ето какво разказва един планинар и турист:
Съвсем различно нещо от осите са стършелите, макар те да имат вид на много едри оси. Отровата на стършелите въздейства на нервите, както при змиите и едно ухапване от стършел вкарва в организма на човек отрова в количество между 5 и 10% от това при ухапването от нашенските отровни змии – пепелянката и усойницата. Аз винаги съм подценявал опасността, която крият стършелите за човека, защото не съм бил жилен от тях, но в чипа ми има нещо, което ми подсказваше, че са много опасни.
Стършелите живеят предимно в земята, като използват дупки на различни животни, които са ги напуснали, но ги има и в хралупите на дебели дървета, за да не измръзват през зимата. Имах среща с такава опасност, която можеше да се окаже фатална /летална!/ за мен. Между дърветата виждам дупка на язовец, но с бяло перде малко навътре в отвора й. Учудих се и през ума ми мина мисълта да скъсам пердето с една пръчка и да видя какво животно се е скрило в нея. Застанах срещу дупката, за да я снимам – дупка на язовец със завеса! – но от нея върху пердето изпълзяха отвътре три стършела, жужейки с крилата си. Разбрах каква опасност ме грози и на секундата се отдалечих. Ако някой бръкне в тази дупка и разлюти стършелите, това ще бъде краят му. Мечка да бе в дупката, по-безопасно щеше да бъде. Хората казват, че ужилване от десет стършела е смъртоносно, но истината е още по-жестока.
[ad id=“225664″]
Един все пак ме ужили, ето как:
Гледам аз едно жълто навито листо и реших да го откъсна от черешата. Откъснах го и докато го държах в ръката си усетих много силна болка, но не хвърлих веднага листото, а погледнах какво става и усетих болка още веднъж. Тогава хвърлих листото и от него излезе един едър тъмножълт стършел. Казвам си, толкова съм жилен от оси, това е една голяма оса, няма страшно. Но не се оказа така. Ръката ми се поду от горната страна, макар двете жилвания да бяха по дланта ми, подутината тръгна нагоре и спря чак при лакътя. Не болеше много и игнорирах ужилването – на мен всичко ми минава като на куче. Казвам си, ще мине. На другия ден бях нетрудоспособен с тази ръка, тя заприлича на втасал козунак, но започна да се появява и болка, която се местеше. Болят ме ставите на пръстите, които започват от дланта, после ставата на китката,но поносимо. На третия и четвъртия ден обаче болките станаха много силни. Болят ме костите на дланта известно време, после болката се мести в лакътя, в раменната става и дори в лявата половина на врата ми. Леко ми се вие свят, нямам сили, ходя като дрогиран. После болката се загнезди само в костите ми между лакътя и китката, но болеше много. За моменти ме отпускаше, но се преместваше. По-малко ме болеше само ако си държах ръката нагоре, а като я спуснех, като че я надуваха с компресор.
На петия ден тези болки попреминаха, но пък ми отече китката – стана по-подута от първия ден. Подутината започна да спада, но пък бе заменена с болка във външната половина на китката ми и в участък до ставата.
След ухапване от паяк, оса и др. има един сигурен признак, че организмът е преборил отровата – мястото започва да сърби. При стършела обаче мястото на ухапване само го знаеш, то не се различава по нищо, никакви сърбежи няма, а само болки, които трудно отшумяват.
[ad id=“263680″]
Това, което описах важи за неалергичните. Съобщиха обаче за жена с алергия, ужилена от стършел, която не носела в момента флакона си с урбазон и докато отиде да го вземе от градината до къщата е починала от задушаване. Монахът на манастира „Успение Богородично” от Соколския манастир каза, че тази година при тях са се появили доста стършели. Каза още, че ако убият пчела и ли оса и я дадат на мравките да я изядат, те я изяждат без остатък, но ако убият стършел и го оставят на мравуняка, мравките не го докосват. Монахът разказа и за случай на човек, ужилен от стършел в манастира. Ужилването било по главата, човекът припаднал. Тогава още пътувал влак, та го откарали в Драгоман. Били му антиалергични препарати, но той останал с парализирана едната половина на тялото си около два месеца. После парализата преминала в изтръпване и постепенно човекът се оправил. Вероятно отровата на стършела е достигнала по кръвен път мозъка на човека и за малко той да умре.
Стършелът няма причина да напада хората и това е най-доброто в случая. Когато обаче той е застрашен или раздразнен от необмислени действия от някого, може да го нападне и ужили.
Ужилване от стършел? Ако изходът след контакт с тях не е летален – боли ужасно…
