1. Култура на съпротива.

Хората се съпротивляват да работят на нивото на пълния си потенциал, не поемат отговорност и не се самоуправляват, не поемат инициатива за промяна, нямат самоконтрол на поведението си и не управляват работната си среда. Един от симптоми на вируса е системата за управление на представянето. Колкото по-строга е тя, толкова по-вероятно е да е налице този вирус, който по природа е личен. Колкото по-подчертана е йерархичната отговорност, т.е отчитането пред по-горното ниво, толкова по-вероятно е хората да се съпротивляват.

  1. Култура на мълчание.

Хората избягват да говорят за въпроси, които са потенциално рискови политически или емоционално. Обичайно в такива култура има привидна хармония, но не се постигат резултати. Неписаното правило е мненията да не се изразяват, дори когато съдържат ценна информация, която може да предотврати сериозни проблеми. По природа този вирус е междуличностен. В резултат от него, заразените компании заобикалят проблемите, вместо да ги решават, което води до спад в реализацията на целите и на иновациите.

  1. Култура на съглашателство.

В такава култура нормата е „не ме закачай и аз няма да те закачам“, а мисленето е „не е моя работа да се намесвам“. Този вирус обичайно заразява екипите във фирмата. Хората предпочитат да мълчат, за да защитят себе си и екипа си, дори това да е за сметка на организацията, като не повдигат въпроси, свързани с постигането на целите и дори визията на организацията. Ръководителите на екипи не си говорят директно, получават информацията по клюкарската мрежа и чакат намесата на своя ръководител, вместо да решават въпросите.

  1. Култура на цинизъм.

Хората нямат вяра в своите ръководители и в способността им да водят. Причините са често обявяваните смели нови планове, програми, инициативи, които се провалят. Когато добри идеи често се провалят, хората започват да ги приемат като „поредният проект на месеца“, мисленето е „да изчакаме и това ще мине“.  Липсата на вяра в лидерите се превръща в сбъдващо се самопредсказание за провалените, иначе правилни инициативи.

Общото между четирите вируса, според Грени, е че 1)не е нужно да гласувате дали ги имате, те просто съществуват и 2) ако не работите съзнателно да ги лекувате, те ще заразят организацията, защото тези вируси са част от човешката природа и ние ги носим със себе си в организацията си.

Как да се прецени реалната култура на организацията и как да се промени тя са две от темите на мега акселератора на 18 април 2019 “Нашата култура=нашето предимство”. Той се прави за пръв път и целта му е да даде концепции, инструменти и добри практики как да управлявате културата на организацията и екипа си, за да Ви отличава тя от всички други, да способства резултатите и формира среда за развитие на хората.  Задача на  този акселератор е да ви провокира и замисли, информира и вдъхнови чрез идеите и опита на водещите и модераторите да градите и поддържате културата, с която ще успявате.

И двете ще бъдат представени от опитни бизнес ръководители във въвеждащите презентации и обсъдени в някои от модерираните дискусии.