Може и двете. Зависи кой върши действието. Ако българинът се почесва където го сърби (или по-често, където не го сърби) е СЪРБЕЛА. Ако обаче българина нещо го сърби, нещото е СЪРБЕЛЪТ. Така казва граматиката. Ала сърбелът е явление такова, че не можеш да го криеш задълго – все някога трябва да го почешеш. И ето че напоследък, понеже всичкото Мара втасала, наред с другите сърбели, ни посърбява и Законопроектът за съхранение, чистотата при употреба и развитие на българския език.
[ad id=“263680″]
ТОЧКА ПЪРВА: СЪХРАНЕНИЕ. Тук почти нямаме пропуски. Старият българин ревниво и достойно е спастрил словното ни имане – както между редовете на книгите, така и под езика си. Помня в най-ранното ми детство как чичковци с намачкани каскети и брайновци със закърпени потури ме прихласваха със сладкодумието си. Дори и неграмотни, те бяха не само обичани и почитани, но и богати хора, защото притежаваха в душите си банки със слова. А пък словесното имане е като огъня – колкото повече го ръчкаш, толкова повече се разгаря. Нека се поклоним и пред делото на Паисий, на Славейков, Найден Геров, Вазов и на всички други, които ни завещаха книгата – на кирилица!
ТОЧКА ВТОРА: ЧИСТОТА ПРИ УПОТРЕБА. Съществува поговорка, че няма богатство на света, което да е толкова голямо, че да не може да се профука. Жалко, но точно това на практика се случва с нашето най-ценно нематериално имане – езика. От друга страна погледнато пък, езикът е живо същество: ражда се и загива с народа си. Всички сме съгласни, че днес езикът ни е замърсен и опростял и че представлява едно печално отражение на мухлясалите българска мисъл и дух.
[ad id=“225664″]
Около 50-те години на миналия век нашата нация обърна гръб на самата себе си и реши, че Пена и Рада са грозни имена. Че думата „ситуация” стои къде-къде по-горе от нашенското „положение”. Че „секс” е нещо много повече от „любов”. И ето го резултата: четеш списъка с имената на нашенските първолаци и разбираш, че в родината ни се раждат най-вече американчета и тук-там по някое французойче или италианче. И понеже за голяма част от населението ни българските думи наистина са се свършили, повече от 90 процента от наименованията на фирмите и стоките са вносни.
Ако питате мене как да поизчистим езика ни, мисля че вече е късно да развъртаме голямата метла из телевизии и вестници, из училища и парламент, от Бяло море до Дунав и обратно, по всичкото българско. Пък дори и да не е много късно – кой ще бръска с тая метла, щом като в България днес останахме само пенсионерите, повредените и техните хищни управници? Несправедливост, корупция, нравствен упадък, безпросветност и безнадеждност навсякъде и във всичко! Натикани в калта хора говорят и пишат на измърсен език. Толкова изцапан, че изпирането му вече е невъзможно!
[ad id=“263680″]
ТОЧКА ТРЕТА: РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. Няма съмнение, че езикът ни и занапред ще бъде в крак с опростачването и самоунищожението на нацията. Животът ни става все по-безумен и по-мързелив. Кому е необходимо да натъпква в главата си 50 хиляди думи, когато може да се живее само с 500? Компютърът доказва, че българинът изобщо няма нужда от граматика и правопис – вече е време те да отпаднат от образователните програми, както впрочем и самия български език, който занапред ще ни служи само „за битова употреба”. Изучаването на родния език наистина става безсмислено, щом всичко младо и читаво стяга куфарите си за чужбина.
И ако все пак след време остане да стърчи нещичко от България, то това ще бъдат надгробните камъни с имената на баба Пена и баба Рада, изчегъртани с непонятни нам черти и резки, на които американците им викат кирилица.
