През изминалите дни целият здравен сектор се занимава с казуса „Пирогов“. За случайно пропусналите: служебният министър отстрани директора на спешната болница след проверка на здравната каса, която откри над 400 фалшиви хоспитализации. Последваха лекарски протести и взаимни обвинения между персонала на болницата и здравното министерство. От „Пирогов“ първо отрекоха да има злоупотреби, но след като министърът публикува собствената си епикриза и я обяви за фалшифицирана, лекарите започнаха да разказват как всъщност работи системата. Стана ясно, че той може да не е лежал в болницата, но се е подписал, че е лежал, за да се изследва за сметка на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), а не на своя собствен джоб. Той пък върна реплика, че се е подписал за преглед, а не за влизане в болница. Дотук умишлено са спестени имената на героите в този водевил, защото днес те са едни, но утре могат да бъдат други. Системата на здравеопазването просто „така си работи“. И то не от вчера. „Пирогов“ – протести с традиции Анонсът за уволнението на изпълнителния директор на „Пирогов“ проф. Асен Балтов изкара на улицата представители на екипа на болницата. Стигна се до гражданско неподчинение и обвинения, че болницата се атакува в момент, в който трябва да се подготвя за очакваната есенно-зимна вълна на COVID-19, както и че уволнението е политическо. Този сценарий обаче не е нещо ново за „Пирогов“. Самият Балтов, назначен от предходния служебен здравен министър Илко Семерджиев през 2017 г., беше посрещнат с протести. Той замени на директорския пост проф. Стоян Миланов. Нещо повече, назначаването му доведе до напускането на едно от знаковите лица в „Пирогов“ – началника на клиниката по детска ортопедия и травматология д-р Атанас Кацаров. Тогава Кацаров (сходството с фамилията на служебния здравен министър Стойчо Кацаров е случайна) обвини Балтов, че още преди официалното си назначаване напълно е променил плановете за ремонт на болницата, застрашавайки живота на пациенти, за да „усвои едни пари от един ремонт“. Преди това в „Пирогов“ имаше протести и при назначаването за директор на проф. Стоян Миланов на мястото на проф. Димитър Раденовски през 2012 г. Раденовски пък зае позицията след конкурс, до който се стигна след мащабни протести и първата ефективна стачка в лечебно заведение през 2007 г. Тя беше насочена срещу лошите условия в „Пирогов“, ниските заплати и тогавашния директор Спас Спасков. Колко струва един директорски стол Поредицата от еднообразни по същността си протести, започнали по сходни причини и завършващи с постепенно наложено примирие, повдига поне два важни въпроса. Какъв е начинът, по който се избират и назначават директорите на държавните лечебни заведения и защо е толкова важно за всеки министър да има „свои“ директори на най-големите болници в страната? Една от основните причини се крие в огромния паричен поток, който минава през тях. България е на първо място по брой хоспитализации на 1000 души население в Европейския съюз. Доболничната помощ е в размер на едва 18% от разходите за здравеопазване и е три пъти по-малко от средните нива за съюза. В пари това изглежда фрапантно за българските мащаби – през 2020 г., например, бюджетът на здравната каса за болнична помощ е бил 2.2 млрд. лв., а година по-рано тогавашният…