Днес освен деня на смеха е и международния ден на птицата. По този повод публикуваме есе за птицата.

Смъртта на птицата

Птицата лети ( хвърчи, пърха). Това е същността и смисъла на живота й.
Човекът, който се самовъзхвалява, че е венецът на природата не може да лети. Това е негова хилядолетна и несбъдната мечта. Той сътвори самолета, ракетите, хеликоптерите но не се научи да лети. Той се вози. Мечтата си остава.
Птицата умира летейки. В краен случай, ако не умре летейки , умира на някой висок клон, на някое високо дърво. И последния и поглед е към света около нея . От високо!
Там долу тя дори не съзира Великия човек. Великата природа е нейния покров.
„Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, а духът на животните слиза ли надолу в земята”٭
Ако птицата имаше съзнание и то не бе повлияно от човека, тя нямаше да избере друг начин да си отиде от този свят.
А Великият човек като не можа да осъществи хилядолетната си мечта започна да затваря птицата в клетка с всевъзможни екстри. Нещо повече той се научи да излюпва от яйцата й птици. Хранеше тези птици в клетка. Хранеше ги безогледно да натрупат гръдна маса. Хранеше ги докато не могат да стоят на краката си, а камо ли да летят. Получаваше от тях своето „найлоново месо” и беше горд. Горд от какво? Горки ще се обърне в гроба.
А смъртта на птицата в луксозна клетка с всевъзможни екстри е непонятна за нея.
Това в същност не е смъртта на птицата. Това е безсилието и позора на Всемогъщия човек.