ЧЕТЕМ СТАРАТА ПРЕСА 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” бр. 52, 1989 г.
ДОБЪР ДЕН, НАДЕЖДА!
Изпращаме една паметна за българския народ година. Пред прага сме на новата 1990 – която очакваме с горещи надежди. Не защото корените на тия надежди са потопени в подсладения сироп на традиционните предновогодишни лакомства, с чиято помощ могат да бъдат преглътнати и какви ли не горчиви залъци, щамповани с печата на миналото свършено време. А защото тия корени оживяха в почвата на още неизтеклата настояща година и днес правят надеждите ни нещо реално и насъщно, което избуява буквално пред очите ни и сгрява кръвта ни.
Петдесет дни преди да се сключи кръгът на 1989 година стана това, което дълго бяхме очаквали. Вгледахме се в себе си и в хората около себе си и с облекчителна въздишка обърнахме гръб на много лъжи и измами, с които така бяхме свикнали, та не смеехме да си признаем, че са ни бреме, че те ни сковават и ни препъват. Сега с радостно изумление откриваме колко е хубаво да се диша със свободни гърди, колко истински широки могат да бъдат хоризонтите и колко неимоверно много добри дела предстои да сътворим – със своя ум, по своя воля и със своите ръце – в името на народното щастие и бъдещето на България!
По традиция, лесно е човек в часовете преди Нова година да се поразмечтае. Лесно и „безнаказано” – от една страна съвсем обяснимо разовее и те изпълва с умиление онова от отиващия си календар, което съкровено съхраняваш в паметта си, от друга страна пък можеш „смело” да приближиш и да видиш като почти постигнато онова, което ще дойде през Новата година – нали времетоза броенето на пилците е далече, нали всичко тепърва предстои – ако пък нещо „не се получи” в очакванията ти, то вероятно за това ще се намерят и съответните всеопрощаващи „обективни причини”…
Да, бяхме свикнали да афишираме, че е човешко да грешим, стига след това честно да се поучим от грешките си. Затова може би толкова много грешахме и така безнаказано грешахме – защото благоразумно отминавахме законното изискване някой да отговаря за грешките!…
Времето след Десети ноември работи за българския народ. И с всеки ден разчиства пътя пред него – пред таланта му, пред човечността му, пред жаждата му свободно да твори, пред закопнялата му за повече щастие душа. И все по-силна става вярата ни, че през новата 1990 година много от тези надежди ще се сбъднат.
Сега по инерция можехме да кажем и това, което – да ни прости великодушният читател – много пъти бяхме му го казвали: че Новата година (все едно коя е тя и кои са гаранциите за това!) при всички случаи ще ни приближи с още една крачка към подстъпите на сияйното бъдеще и ще ни поднесе още една „историческа” победа върху територията на зрелия социализъм. Днес ще изречем може би далеч по-скромните, но затова пък и по-верните думи: Новата 1990 година ще бъде такава, каквато я сътворим ние! Знаем това и ще вложим всичко, което е по силите ни, за да бъде тя мирна, честита и щастлива! От все сърце го желаем и вярваме в доброто бъдеще на своя народ и своята родина!
Йордан СТОЕВ
