Драгомир Стойнев в отговор на въпрос на zarata.info за предоговарянето и политиката към ВЕИ:
Пропиляна възможност, правителството се подписва под лоши за хората и бизнеса условия
Добра посока, но пропиляна възможност. Предоговарянето няма да се отрази на цената на електроенергията. Политиката за поддържане на разумни цени е зачеркната и от управляващите, и от ДКЕВР. Предоговарянето на условията на договорите с двете американски централи беше неизбежно, то започна още в нашето управление. За съжаление тези преговори завършиха със служебна победа на двата ТЕЦ-а. Българската страна се отказа от силна игра и направи голямата грешка да ги затвори при лоши за българското общество условия. Правителството просто не преговаряше, изхождайки от държавния интерес. А държавният интерес е много силен коз. Колкото и влиятелна да е компанията отсреща, тя винаги приема много сериозно аргумента „държавен интерес”.
Новината не е, че има предоговаряне, по-важно е какви са параметрите. Сравнете сега постигнатите 14% от цената за разполагаемост и това, за което настоявахме ние – два блока от двете централи да бъдат извадени на свободния пазар, т.е. НЕК да не изкупува електроенергията от тях, което щеше да даде възможност в микса да влезе по-евтина електроенергия от други източници – държавните централи. Бяхме поставили като условие, това количество, което остане да изкупуваме от тях да падне като цена между 15 и 20 процента като балансираме с увеличаване срока на договорите им. Така щеше да има реален ефект за цената на електроенергията. Сега държавата се ангажира да им изплати 700 000 милиона лева и приема в замяна намаление от 14% на цената за разполагаемост. Има две съставни на цената, която им плащаме – едната за реално произведена и купена от НЕК електроенергия и другата – за разполагаемост, т.е. парите, които плащаме мощностите им да бъдат в постоянна готовност да се включат в системата в случай на дефицит. С една дума – няма никакво намаление на цената за електроенергията, която НЕК реално изкупува от тях. Тези 100 милиона лева, които НЕК ще си спести, са напълно виртуални за потребителите, а е твърде възможно да се окажат такива и за самата НЕК.
Пропиляват се и възможности по отношение на ВЕИ сектора. Звучи добре, че новоприсъединените няма да работят при толкова високи цени. На системата тежат обаче присъединените и въпросът е какво правим с тях? Ние задаваме този въпрос, но и ЕК също го е задала в писмо, което остава скрито за обществото. Снишаването по този въпрос няма да помогне, опасността от наказателна процедура за неправомерна държавна помощ е реална. Правителството трябва да реши дали да подкрепя бизнеса на ВЕИ-производителите или да защити държавния интерес и стабилността на производители на базова електроенергия, които са и сред най-големите работодатели.
Драгомир Стойнев: Преговорите завършиха със служебна победа на двата чужди ТЕЦ-а
