Оманците живеят предимно в къщи на по един и два, най много до три етажа. Всяка къща отвън е украсена с извивки, джувки и шарении в типичния стил, който ние наричаме ориенталски. Направи ми впечатление, че почти всички порти са от ковано желязо, ръчна изработка, която в България би струвала поне десетина хиляди лева. Материалът, от който строят е предимно от бетонни блокчета. И това е съвсем естествено при наличието на толкова пясък. В двора на къщата се разпъва килим и често там се обядва или вечеря надвечер, когато се скрие слънцето. Седи се по турски със събути чехли. Съседските отношения не са толкова развити, колкото родовите. Всъщност повечето съседи тук са роднини, така че тези две понятия почти се покриват, но ако човек няма роднини наблизо е склонен да пропътува десетки километри за дребна услуга или помощ от роднината си, вместо да се обърне към някой съсед. Пазят чистота, но не е толкова изблизано и стерилно като в Западна Европа. Тук, там ще видиш да се търкалят найлонови торбички, тук , там някой кош за боклук с изкъртен капак, също като у нас и ти става приятно на душата, че не си сам на този свят.
