Няма хора без недостатъци, така че винаги ще има такива, които ще осъдят теб и това, което правиш. Уви, малко вероятно е винаги да избягвате критиката, но можете да се научите да се поучите от нея.
Кажи да!
Когато чуем претенция, отправена към нас, първото нещо, което трябва да направим, е да се справим с емоциите си и да признаем правото на другия на собственото му мнение. Ако човек е събрал смелост и е казал, че не му харесва, това означава, че е настроен за диалог и ви приема сериозно. Има много по-искрен интерес към подобно поведение, отколкото към мълчанието и възхвалата.
Опитайте се да вземете страната на другия и да се съгласите с него. В крайна сметка, когато човек се оплаква, той очаква да бъде отхвърлен – такава е нашата природа. Но когато вместо напрегната съпротива чуе „благодаря”, той се озовава в състояние на „положително объркване”.
След като кажем „Да!” в отговор на упрека, тогава сме готови да разберем какво точно се е случило и да влезем в истински диалог.
„Но…“
Твърденията не винаги съвпадат с нашето разбиране за ситуацията. Ето защо е важно да изразите своята позиция. Но това трябва да е обективна информация, а не опит за оправдаване. Така нашият събеседник ще види, че се опитваме да разберем какво се е случило. Всъщност хората са готови да приемат много, ако им се обяснят с уважение причините. Това ще позволи на друг да погледне на ново ситуацията и да вземе предвид нашето мнение.
Нашето „но“ ни помага да не се плъзгаме в позицията на „каквото искате“. Дори като признаваме правото на друг да предяви иск, ние не сме длъжни да „влачим магаре“, ако смятаме, че това не трябва да се прави.
„Нека да…“
Когато изслушаме жалбата и изразим мотивираната си позиция, е важно да се опитаме да вземем съвместно решение. За да разбере човек, че сме „от едната страна на барикадите“, трябва да направим конкретни, конструктивни предложения.
Ако отговорим на жалба в следната последователност „Да – но – нека…“, тогава отрицателната обратна връзка работи за нас и ни помага не само да научим много полезни неща и да коригираме нещо в работата си, но и да подобрим отношенията с друг човек.
Право да грешиш
Ясно е, че слушането на оплаквания не е лесно, а още по-трудно е да го направиш в собствена полза. Някои хора възприемат дори незначителната критика като причина за прекъсване на отношенията, а всяка отрицателна в тяхна посока като обида. Но колкото повече е развит човек, толкова повече той признава съществуването на различни мнения за себе си и своите дейности. Той разбира, че може да греши. Признавайки правото на грешки, ние не губим енергия, за да ги крием от себе си и другите. И колкото по-малко се страхуваме да не направим грешка, толкова по-малко стрес изпитваме, толкова повече шансове имаме за успех. Ако сме отворени за евентуална критика, отправена към нас, то разширяваме кръга на полезна информация и кръга на хората, от които тя идва, а оттам и възможностите си да продължим напред и да се развиваме.
Превод от руски: Зарата
