Тя е красавица и муза на българската поезия, мечта на самият княз. Той е един от великите интелектуалци на всички времена, поет с бастун и тежка болест.
[ad id=“263680″]
Един ден поетът отива на гости у красавицата и забравя да си тръгне. Слънцето залязва а мъжът говори ли говори, смее се и разказва, а обожаваната от всички жена го гледа и слуша в захлас. Така на здрачаване в един топъл майски ден в центъра на София се заражда най-красивата любовна история тази между Мара Белчева и Пенчо Славейков.
Тази двойка любовта е свързала по удивителен начин. Тя става негова муза, той застава зад нейното творчество. Това щастие не продължава дълго. През 1911 година Пенчо Славейков е уволнен от постът директор на Народната библиотека. За да бъде публично унизен Славейков е назначен за уредник на училищния музей и библиотеката на министерството, настанен е в малка стаичка чак на четвъртия етаж. Това го срива психически и разклаща неговото здраве.
[ad id=“225664″]
В началото на пролетта болестта му се задълбочава и двамата решават да заминат за Италия. За да има с какво да посрещнат разноските и за да може Славейков да се лекува, Белчева е принудена да продаде къщата си в София. Съдбата обаче вече е преброила дните на Славейков. Великият поет умира на 28 май 1912 г. в хотел на брега на италианското езеро Брунате, а неотлъчно до него в последните му минути е Мара Белчева.
Смъртта неуспява да раздели сърцата на красавицата и поета. Днес те отново са заедно на банкнотата от 50 лева. Той с дългата брада и изгарящият поглед и тя с аристократичната осанка и милото лице.
Източник: bTV
