От „1000 причини да се гордеем че сме българи“
№ 86
[ad id=“225664″]
Бенчо Обрешков (1899, Карнобат – 1970, София) е известен български живописец. През 1925 г. заминава за Дрезден, където учи живопис при “папата” на експресионизма проф. Оскар Кокошка от Hochschule für Bildende Künste, а след това посещава часове по скулптура в Париж при прочутия Антоан Бурдел, ученик на Огюст Роден, в Académie de la Grande Chaumière, заедно с испанеца Пикасо, мексиканеца Ривера, руснаците Шагал и Сотин. Сред постиженията на българина са стенописите на църквата в Бисхоф (Германия), излагането на картини в Есенния салон в Париж, най-високото отличие за живопис Гран При (1937) на световното изложение в Париж, както и няколко други международни награди от Дрезден, Атина, Париж и др. Рисува основно портрети и фигурални композиции. В работата си търси баланса между образа и стила на рисуване, като включва контрастни, интензивни цветове, които да изразят общото настроение.
