Да си на 20 и да караш чисто нов трабант!
Ако си мислите, че това в днешно време не е атракция, може и да е вярно. Но в онези години, за които ще ви разкажа, трабант се купуваше с ред, т.е. записваш се, правиш вноска и чакаш братския германски народ да произведе и да ти изпрати точно твоето мукавяно возило. Имахме невероятния късмет в шуменската Мототехника да получат голяма партида, ние научихме своевременно и се вдигнахме от Стара Загора през Балкана. Сложиха ни червени транзитни номера и се впуснахме по младежки да експлоатираме новата придобивка.
[ad id=“225664″]
Първото пътуване беше до една селска дискотека в тамошния регион. Ама нали се сещате, че като си изкарал шофьорския курс на една доста възрастна ЛАДА, сядайки зад волана на трабаната, хич хабер си найн от скоростния му лост, който е като бастун вдясно от кормилото. Започна се едно ръчкане, една чудесия и пред дискотеката успях да го „паркирам“ на кестерме върху някакво затревено хълмче с щръкнала задница. Но тогава родната милиция изобщо не спеше – седеше в дискотеката на лично място. Докато се огледахме вътре и чичко милиционер с изнесен генералски глас извика: Кой е шофьора на трабанта с транзитките?
И на зеления водач му омекнаха мартинките. Започна се: откъде сте, що сте тука, с тия номера не можете да джиткате дето ви е кеф, дай документите, ооо, млад шофьор… Как не можех да се изпаря оттам яко дим…
[ad id=“225664″]
Тръгнахме си под зоркото око на властта без санкции. Ама пусти и лост – не влиза дето на теб ти се иска. Спираш на „Стоп“ и докато улучиш първата, тя се накаканизала една колона зад теб, а съвсем до задницата ти пухти огромен ЗИЛ и клаксонът му одира и без това шупналата ти от нерви кожа. Пот на реки, оголени сетива и експлодираща глава, крака и ръце, които колкото и да ги строяваш, не искат да ти помогнат. Нейсе, „първа заветна“ влезе в нейното си легло и изпъркахме от конфузната ситуация.
След няколко дни отидохме за къпини. Пак накачулени в автомобилчето, миришещо на новичко, карахме 10-ина км, брахме, ядохме горски плодове, хубаво се оплескахме и пак обратно. Като спряхме, нещо яко замириса на изгоряло. В първия момент си помислихме, че на трабито още му обгарят разни масла и бои, но тръгнахме да го обикаляме и последствията от каране на ръчна ни сюрпризираха. На гумите, върху болтовете, немецът сложил някакви пластмасови капачки. Горките, бяха се стопили и висяха.
Прибрахме се в Стара Загора през Ришкия проход без повече сътресения.
[ad id=“225664″]
Карахме трабантчето 2 години, научихме сума ти вицове за него, кой от кой по-цветисти и готини. Когато вдигнеше 100км/ч му викахме Генчо Пушката, защото освен всичките си екстри, тази машинка си е доста шумничка. Вече знаехме, че като спреш, преди да изключиш, трябва да форсираш така, че да те чуе цялата махала, хубавичко да я обгазиш и накрая да дръпнеш ръчната и да не я забравяш на другия ден. Като зареждаш започваш да смяташ на колко бензин, колко масло да налееш.
Предимството на картонената кола е, че като те ударят, откачаш повреденото и лесно сменяш с чисто нова мукава – няма изчукване, няма китосване, няма корозия. Те такива ми ти работи…
Ама за „бастуна“, ееех, и до днес от сън да ме бутнеш, все още помня: първа – надолу, втора – нагоре, трета – дърпаш бастуна към теб и надолу, четвърта – както е издърпан и нагоре (можеш само с два пръста), задна – силно навътре и надолу. А? Някой да каже нещо?
[ad id=“236993″]
Приемам всякакви отзиви.
Забравих нещо много важно! – освен не малкото си предимства, трабантът има и един специален ход, който се нарича „фрайлауф“, свободен ход. На четвърта, като не подаваш газ, той си върви съвсем икономично 🙂
Все още се умилявам, ако някъде видя този екзотичен за съвремието ни автомобил. Ами, така е – първо колело, първи кънки, първа целувка, първа тръпка зад волана…
