След пандемията – диктатура?
Въпрос:
Скъпа Алена! Сигурна съм, че не само аз, а вероятно целият свят ви задава въпроси за коронавируса. Сигурна съм, че и това ще премине, но и мащабът на последствията е важен. Знам, че вероятно нямате право да казвате всичко, но ще ви задам два въпроса и ще се радвам, ако получа отговор, защото те не засягат само мен.
Дали има опасност в ЕС да възникне вълна от диктаторски режими, която да повлече цяла Европа? Знаете кои три държави имам предвид в момента и дай Боже да няма други! Дали границите ще започнат да се отварят една по една и хората да се възвърнат към предишния си живот или ситуацията има опасност да се промени радикално?
Отговор:
Алена: Докато има хора на планетата Земя, ще има и болести и епидемии, които ги съпътстват. От тях не можем да се скрием, но сме способни да контролираме поне известните досега болести, унищожаващи масово човеците. А все още знаем твърде малко за онова, което е способно само да си докара човечеството и с пренаселването на планетата, и заради климатичните промени и предстояща липса на вода в много държави след 2025 г., и заради сътвореното в лаборатории биологично оръжие.
Настоящата пандемия заради коронавируса на мнозина им се струва много надценена и сякаш страхът и паниката целенасочено се всяват сред хората с някаква скрита цел. Ако погледнем на статистиката досега, наистина отрицателите на крайните мерки и ограничения имат право. Всяка година от „най-обикновен“ грип, с който сме свикнали и мнозина го изкарват на крак, умират около петстотин хиляди човека по света според Световната здравна организация. Няма карантина, няма маски, няма забрана за излизане от дома, животът си тече. Починалите засега от коронавируса, обикновено хора с много съпътстващи заболявания, не надхвърлят 130 000 човека. Това е числото до приключване на броя. Вероятно поради тази причина имаше държави, които подцениха опасността и заложиха на създаване на стаден имунитет. Затова и починалите там са толкова много. Проблемът, който доведе до крайните мерки, е неизвестността в развитието на заразата и възможните мутации, заради които смъртността може да добие неочаквани размери. Затова и социалната изолация е най-доброто средство за възпиране на заразата. Неслучайно направих сравнението между „обикновения грип“ и коронавируса. След като много повечето починали хора от грип, дори не зачеквам темата за другите глобални пандемии, не променят нищо в живота на хората и държавите, защо сега коронавирусът да го промени? Да, икономическите загуби ще са огромни, но животът на човечеството много бързо ще влезе в обичайното си русло. Ето защо няма да настъпи нов икономически ред, нито има опасност от идването на нови диктаторски режими където и да било по света. Ще търпим старите или по-скоро народите им ще ги търпят, а всички останали ще гледаме отстрани и ще ги съжаляваме. Е, мечтатели за диктатори винаги ще има, но обичайно войните ги създават, а не епидемиите.
Границите между държавите в Европа ще се отворят постепенно, не едновременно. Забраната за пътуване между континентите обаче ще бъде доста по-продължителна. Не бива да забравяме, че в Китай отново отвориха пазарите за животни, включително и диви, от които тръгна заразата. Няма да е разумно да бъде допуснато от Азия да дойде втора вълна. И като говорим за граници, предполагам на всички е направило впечатление как новините, които телевизиите, интернет и вестниците бълваха ежедневно за новата вълна бежанци, за струпването им на турско-гръцката граница и престрелките, изчезнаха яко дим. Сякаш някой с магическа пръчка успокои ситуацията и поне временно заличи проблема. Възможно е да звучи цинично, но коронавирусът отблъсна бежанците от Европа. Което иде да покаже, че войната в Сирия в сегашната й фаза е по-малко опасна от страха от заразата, веднъж, и втори път тези, които организират потоците „бежанци“, очевидно не могат да ги изкушат дори и за парите, които им плащат, за да се заселват в Европа.
Не бива да се притесняваме, ако се забави отварянето на границите, защото само така ще си гарантираме липса на опасност от нов пренос на вируса. Липсата на лична отговорност в не малко хора у нас също е голям проблем – сякаш вървят на инат срещу всички, но не мислят, че вървят срещу самите себе си. Ако забравят думи като: „кои са тия, че да ни налагат забрани и да ни ограничават“ или „разни невежи ще ни дават акъл“, ще ни е по-лесно всички заедно да надмогнем проблема. Но дали ще успеем, ще покаже времето. Най-важното е, че ще живеят хората, които искат, които не бягат от живота, а заразата е добре дошла като злокобно, но удобно оправдание на всички онези, които са се уморили да живеят или се спасяват от свои житейски проблеми, страдания, отношения.
Автор: Светлана Тилкова – Алена
