– 260 години от рождението на Хенри Шрапнел, британски военен деец и изобретател /1761-1842/.
Изобретил артилерийския снаряд, който носи неговото име (1784).
– 195 години от смъртта на Николай Карамзин, руски писател, публицист и историк /1766-1826/.
Автор е на първия обобщен и систематизиран научен труд по история на Русия в 12 тома „История на руската държава“ (1816-1829).
– 120 години от смъртта на Сергей Максимов, руски етнограф и писател /1831-1901/.
– 115 години от рождението на Джозефин Бейкър, американска танцьорка и певица, наричана „черната перла“ /1906-1975/.
– 95 години от рождението на Алън Гинсбърг, американски поет /1926-1997/.
Един от основоположниците на „бийт поколението“.
– 90 години от рождението на акад. Илчо Димитров, български историк и политик /1931-2002/.
Редактор в сп. „Младеж“ и издателство „Народна младеж“ (1953-1959). От 1959 г. е преподавател, а по-късно и ректор (10 октомври 1979-18 ноември 1981) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Заместник-директор на Единния център по история при Българска академия на науките /БАН/ (1972-1977) и негов директор (1978-9 януари 1980). Директор на Центъра по българистика при БАН (септември 1984-октомври 1986). Чл.-кор. на БАН (1981). Заместник-председател на БАН (септември 1984-25 юли 1988). Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (5 април 1986-2 февруари 1990). Депутат в 9-ото Народно събрание (17 юни 1986-23 март 1987). Министър на народната просвета (21 март 1987-18 август 1987), министър на културата, науката и просветата (19 август 1987-4 юли 1989), министър на образованието, науката и технологиите (26 януари 1995-12 февруари 1997). Автор е на десетки монографии и студии по нова и най-нова история на България. Носител на орден „Народна република България“ втора степен (1981).
– 90 години от рождението /1931/ на Раул Кастро (Раул Модесто Кастро Рус), кубински политик.
Първи заместник-председател (вицепрезидент) на Куба (3 декември 1976-24 февруари 2008). И. д. председател на Държавния съвет (президент) на Куба (1 август 2006-24 февруари 2008). Председател на Държавния съвет и председател на Министерския съвет (24 февруари 2008-19 април 2018). Първи секретар на ЦК на Кубинската комунистическа партия (КПП) (19 април 2011-19 април 2021).
– 75 години от смъртта на Михаил Калинин, съветски държавен деец /1875-1946/.
Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (17 януари 1938-19 март 1946). Носител на почетното звание „Герой на социалистическия труд“ (1944).
– 70 години от рождението /1951/ на Христо Георгиев (Христо Георгиев Стоичков), български поет, писател, журналист и издател.
Редактор и журналист в Културния отдел на в. „Народна армия“ (1980-1991), бил е главен редактор на в. „България“, в. „Лабиринт“ и сп. „ХРБ Свят“. От 1994 до 2000 г. работи в Съюза на българските писатели (СБП) – председател на Творческия фонд на съюза, главен редактор на издателство „Български писател“. От 2000 г. е собственик и управител на Издателска къща „Синева“. Автор е на няколко стихотворни и белетристични книги, сред които „Пастирът на пчелите“ (1997), „Утопиите на Яне Сандански“ (2013) и др.
– 65 години от рождението /1956/ на Петър Пунчев, български радиожурналист.
Работил е в Българското национално радио (БНР) като редактор и водещ (1980-1988). Един от създателите на Нощния блок на програма „Хоризонт“ на БНР (1984). Съосновател и ръководител на първото българско частно радио „FM+“ (1992), а по-късно и на радиостанциите „Фреш“, „Мила голд“, „Star FM“ и др. Председател и член на борда на Асоциацията на българските частни радио- и телевизионни оператори (1997-1999). Управляващ директор на „Радио 3“, Белград, Сърбия (2008-2014). Автор е на книгите „Първите седем. Частното радио в България“ (1997), „Вие сте тук“ (пътеписи, очерци, ревюта и негови снимки).
– 20 години от смъртта на Антъни Куин, американски актьор от мексикански произход /1915-2001/.
Участвал е във филмите „Вива Сапата!“ (1952), „Жажда за живот“ (1956), „Лорънс Арабски“ (1962), „Зорба гъркът“ (1964), „25-ят час“ (1967), „Блъф“ (1976), „Саламандър“ (1981), „Гангстери“ (1991), „Отмъщение за Анджело“ (2002) и др. Носител на две награди „Оскар“ за поддържаща мъжка роля във филмите „Вива Сапата!“ (1952) и „Жажда за живот“ (1956). Носител на награда „Златен глобус“ (1987).
– 15 години от смъртта на Жул Леви, български композитор, диригент и музикален педагог /1930-2006/.
Изпълнител в самодейния художествен колектив „Лиляна Димитрова“ (1945-1948) и негов диригент (1948-1950). Музикален оформител в детския радиотеатър при Българското национално радио (1948-1950). Оркестрант, композитор и диригент в Ансамбъла на Българската народна армия (1950-1955), композитор и диригент на Ансамбъла за песни и танци при Министерство на вътрешните работи (1955-1958). Композитор и диригент на оркестъра към Държавния сатиричен театър (1958-1963), главен диригент на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ (1963-1991). Преподавател в Българската държавна консерватория (1967-1975). Основател и ръководител на камерен струнен оркестър „Театрален колегиум за музика“. Секретар на Съюза на българските композитори (1973-1980), генерален секретар на Българския национален комитет за музика при ЮНЕСКО (1974-1981), секретар на Европейската национална групировка на националните комитети за музика при Международни съвет за музика при ЮНЕСКО (1980-1981). Автор е на произведения в различни жанрове. Пише шлагери, масови песни, музика към радиопредавания, телевизионни и късометражни филми и др. Лауреат на конкурса за композиция на Международния фестивал в Москва, Русия (1957).
– 15 години от смъртта на Зако Хеския (Исак Хеския), български режисьор /1922-2006/.
Режисьор-постановчик в Студията за игрално кино „Бояна“ (1966-1991). Секретар на Съюза на българските филмови дейци (1976-1985). Режисьор е на екранизация на повестта на Йордан Радичков „Горещо пладне“ (1966), на филмите „Осмият“ (1969), „Тримата от запаса“ (1971), „Зарево над Драва“ (1973), „Бой последен“ (1976), „Без драскотина“ (1989), „Сами сред вълци“ (1979), „Йо-хо-хо“ (1981),“Нощем с белите коне“ (1985) и др. Носител на наградата „Златна роза“ от кинофестивала във Варна за филма „Осмият“ (1969), на наградата „Златна роза“ от кинофестивала във Варна за „Зарево над Драва“ (1974), на първа награда на Фестивала на българския игрален филм във Варна за „Бой последен“ (1976), на наградата „Златна роза“ от кинофестивала във Варна за „Сами сред вълци“ (1978), на специалната награда на журито на Московския фестивал за филма „Йо-хо-хо“ (1981) и др. Носител на орден „Кирил и Методий“ втора степен (1971), на орден „Народна република България“ първа степен за активна творческа дейност и приноса му за развитието на българското киноизкуство и във връзка с неговата 60-годишнина (1982), на наградата на Министерство на отбраната „Св. Георги Победоносец“ за цялостното му творчество (3 май 1996).
Източник: http://www.bta.bg/
