– 165 години от смъртта на Амедео Авогадро, италиански учен физик, и 245 години от рождението му (9 август 1776) /1776-1856/.
Автор е на Закона на Авогадро (1811) и на числото на Авогадро (константа на Авогадро). – 165 години от рождението на Даниел Гугенхайм, американски предприемач /1856-1930/.
Член на американската фамилия индустриалци и филантропи Гугенхайм. Създава фонд за насърчаване на космически изследвания (1926-1930).
– 120 години от рождението на Барбара Картланд (Мери Барбара Хамилтън Картланд), британска писателка /1901-2000/.
Авторка е на 723 романтични романа, сред които са „Брулещите ветрове на любовта“ (1938), „Към звездите“ (1944), „Сенки от миналото“ (1945), „Сбъднати мечти“ (1947), „Зовът на любовта“ (1979) и „Невъзможна любов“ (2004). Романите й са преведени на 36 езика и продадени в над 1 млрд. екземпляра.
– 95 години от рождението /1926/ на Бен Рой Мотелсон, датски физик от американски произход.
Носител на Нобеловата награда за физика за 1975 г. заедно с Оге Бор и Дмеймс Рейнуотър за откриването на връзката между колективното движение и движението на частицата в атомните ядра и за разработването на теорията за структурата на ядрото въз основа на тази връзка.
– 65 години от рождението /1956/ на Том Ханкс, американски актьор и режисьор.
Участвал е във филмите „Нищо общо“ (1986), „Безсъници в Сиатъл“ (1993), „Филаделфия“ (1993), „Аполо 13“ (1995), „Спасяването на редник Райън“ (1998), „Форест Гъмп“ (1994), „Терминалът“ (2004), „Полярен експрес“ (2004), „Шифърът на Леонардо“ (2006), „Ангели и демони“ (2009), „Лари Краун“ (2011), „Спасяването на Мистър Банкс“ (2013), „Ад“ (2016), „Хубав ден в квартала“ (2019) и др. Режисьор е на филмите „Братя по оръжие“ (2011), „Лари Краун“ (2011) и др. Носител на две награди „Оскар“ за най-добра мъжка роля във филма „Филаделфия“ (1994) и във „Форест Гъмп“ (1995). Носител на награда „Златен глобус“ (1989, 1994, 1995, 2001, 2020).
– 45 години от смъртта на Иван Пейчев, български поет и драматург /1916-1976/.
Сътрудничи на в. „Отечествен фронт“, в. „Работническо дело“ и в. „Стършел“ (1939-1948). Драматург на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1966). Автор е на стихосбирките „Стихотворения“ (1948), „Далечно плаване“ (1962), „Есен на брега“ (1968), „Сенки на крила“ (1977) и др. Удостоен е със званието „Заслужил деятел на културата (1967). Лауреат на Димитровска награда за пиесата „Всяка есенна вечер“ (1974). През 2004 г. е учредена Национална награда за лирика „Иван Пейчев“.
– 25 години от смъртта на Лили Берон (Лиляна Александрова Берон), българска примабалерина и педагог /1921-1996/.
Балерина в Софийската опера и балет (1934-1962). Танцува в трупата на „Бале дьо ла жонес“ в Париж, Франция (1937-1939) . Преподавател в Държавното хореографско училище в София (1951-1992). Създава школа по балет в Краков, Полша (1963-1964) и във Ваймар, Германия (1975-1977). Била е ръководител на балетните състави на Варненската опера, на оперите във Ваймар и Краков, репетитор на балет „Арабеск“. Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоена е със званието „Заслужил артист“ (1965), със званието „Народен артист“ (1981). Носител на орден „Кирил и Методий“ първа степен (1959), на орден „Народна република България“ първа степен (1982), на награда „Златна лира“ за 1981 г. на Съюза на музикалните дейци (1982).
Източник: http://www.bta.bg/
