Девет месеца след контролираното спускане на космическата станция Розета върху повърхността на кометата 67P/Чурюмов-Герасименко, учени от Европейската космическа агенция (ЕКА) и от водещи Европейски институти се събират в София за да потърсят отговор на въпроса „Разбираме ли днес, след Розета, по-добре как се формират кометните ядра в протопланетните дискове?“
Десетилетия наред познанието в тази област се основаваше само на наблюдения, получавани с телескопите на наземните астрономически обсерватории. Коренна промяна настъпи по времето на последната поява на Халеевата комета през 1986 година, когато цяла армада от космически апарати направи измервания на място и когато човечеството видя за първи път отблизо как изглежда ядрото на комета. Още тогава в ЕКА вече обсъждаха планове за нова мисия, която да изпрати космическа станция до комета, да спусне апарат на нейната повърхност и да я придружи в пътя ѝ към Слънцето, оставайки в орбита около нейното ядро, за да проследи как се променя неговата активност. Така, през 1993 бе утвърден проектът Розета, космическа станция с 11 инструмента на борда и още 10-на спускаемия апарат Филе. Мисията започна с извеждането на Розета в междупланетна орбита на 2 март 2004 година и завърши на 30 септември 2016 г.
Конференцията, която ще се проведе от 19 до 23 юни в София, се организира и финансира от Европланет и Италианския национален институт по астрофизика. Локален организатор е Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория.
