Наричат ги пътуващите камъни. Скални късове,които се движат напред-назад по платото Рейстрак плая в Долината на смъртта в Калифорния.Това е може би единственото място на планетата, където камъни се движат сами, като изминават разстояние от повече от половин километър напук на всякаква човешка логика.
Платото Рейстрак е дълго около 4 км и е широко 2 км. Нарича се плая (от исп. – плаж) и всъщност е дъно на пресъхнало езеро, гладко като билярдна маса, което в северната си част е с едва 4 см по-високо, отколкото в южната. Покрито е със засъхнали от слънцето седименти от глина и наноси, твърди като скала и напукани във формата на многоъгълници.Платото държи рекорда за втората най-висока температура, измерена в света за всички времена – изпепеляващите 58 градуса по Целзий.Скоростта на вятъра там по време на зимните бури често достига 145 км в час.
Рейстрак плая е разположено в северната част на планините Панаминт. То е сухо през почти цялата година и по него няма никаква растителност. Но по време на силните дъждове през лятото и особено през зимата водата се стича от близките планински склонове на платото, като се образува временно плитко езеро. Под изгарящото слънце в долината водата бързо се изпарява, като оставя след себе си тънък слой мека кал. Когато започне да засъхва, калта се свива и напуква в специфична мозайка под формата на многоъгълници.
Равната повърхност се разчупва само на едно място. В северния край на платото се издига “островът” Грандстенд, висок почти 22 метра и изграден от здрави скали. Човек си представя, че там могат да седнат фенове и да наблюдават “състезанието” на камъните по пистата.
А откъде всъщност са се взели тези камъни на гладкото плато? В южния си край то опира в склона на планина, който се издига рязко на височина 260 метра. Скалните късове се сриват периодично от височината на платото. Някои от тях са с размерите на бейзболни топки, а други са големи като куфари. Интересното е, че по нито един от тях няма мъх – те “пътуват” непрекъснато.
Скалите, чиято основа е неравна, оставят прави следи. Тези с гладка основа пък правят завои. Понякога камъните даже се преобръщат при движението си, като опират в земята с друг ръб и след това оставят различна следа.
Пустинната местност в националния парк стряска с тишината си, като че ли е настъпил апокалипсисът. Чува се само свистенето на вятъра, а пред очите се разкрива странна гледка – голо плато, по което се виждат дълбоки прави дири като от току-що преминал валяк. И в края на всяка диря – по един камък. Доказателствата са налице и човек с неохота прави извода, че тези камъни някак си са се придвижили от началната до крайната си точка.
[ad id=“225664″]
В продължение на години учените са озадачени от мистериозните “движещи” се камъни.Досега мистериозното движение беше обяснявано с намеса на извънземни, магнитни полета или дори шега.
Учени от Института по океанография Скрипс са наблюдавали скалите в движение. През зимата на 2011 г., екип на института донася на мястото 15 скали, оборудвани с GPS, които наблюдава с помощта на камери.
След тригодишно наблюдение, в резултат на експеримента става ясно, че преместването на скалите се дължи на съвкупност от фактори. Първо, платото се пълни с вода достатъчно дълбоко, за да се образува ледена покривка през зимата, но и достатъчно плитко, за да се виждат скалите. Когато през нощта температурите падат, се образуват тънки “листове” лед. Дебелината им от 3 до 6 мм им позволява да се движат свободно. В слънчевите сутрини ледът, покриващ водата, започва да се топи и се разбива на големи плаващи късчета, които се движат по повърхността от леки ветрове. Плаващите ледове избутват скалите пред тях с ниска (почти незабележима) скорост, по траектории, определени от вятъра и течащата отдолу вода, оставяйки следи в меката кал. За двата месеца, в които езерото съществувало, някои скали се преместили с 224 метра, а най-голямото движение, включвало повече от 60 скали едновременно.
