ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 26, 1990 г.
[ad id=“225664″]
СЕГА НАКЪДЕ
Извънредният конгрес на БКП бе необходим, важен, решаващ за оцеляването на партията. Бе жизнено необходимо да се направи историческият опит не само за нейното пречистване, а и за нейното спасение. Тази партия, която в тежките години на борбата за нов, справедлив човешки строй даде хиляди инквизирани, интернирани, затваряни и убивани чеда, когато дойде на власт, позволи на диктатори от своята среда като В. Червенков и особено Т. Живков да сринат доверието и авторитета й пред българския народ. Това е горчивата истина! Възможностите за изява на творческите сили, в това число и на безбройните редови комунисти в стопанската, духовната и социалната сфера, бяха сковани, замразени, обезличени. Работеше се на празни обороти. Изоставахме като нация от историческото развитие. Потънахме в бездната на материалната и духовната нищета, страната ни бе докарана до стопанска и морална разруха. Това е самата жестока истина!
[ad id=“263680″]
Мисля, че
ОСНОВНАТА ПРИЧИНА
да се сринат идеалите на хората не само у нас, но и в социалистическите страни на Европа, не е в социалистическата идея а в модела, който бе така ярко и упорито копиран от Сталиновия азиатски модел, наложен в Съветския съюз. Този модел доведе дотам, че партията, на която бе дадено заслужено доверие, постепенно се откъсваше от своите естествени корени – народа. Създаде се особен вид управляваща олигархия. Подбираха се около вожда „послушници”. За жалост в тези екипи влизаше и не малка част от българската техническа и духовна интелигенция, която при други обстоятелства би дала своя принос за стопанския и духовния прогрес в страната ни.
След десети ноември 1989 година,
[ad id=“238430″]
ПАРТИЯТА И НАРОДЪТ СЕ ПРОБУДИХА.
Настъпиха събития, които със своята необратимост трябва да изведат страната от застоя – политически, стопански, духовен. Създадоха се нови идейни течения в самата БКП. Възстановяват се партии, предлагат се платформи на неформални движения, в много случаи близки по съдържание, но и различаващи се както в тактиката, така и в стратегията. На събрания и митинги негово величество народът със справедлив, макар и горчив укор, търси сметка от виновниците на досега управляващата партия, докарали страната до политическа и социална разруха. Тук делът на БКП е най-голям. Затова в тези бурни времена Българската комунистическа партия по необходимост, задължение и с достойнство намери сили в себе си да проведе своя Четиринадесети извънреден конгрес. И това стана пред очите на народа.
За първи път комунистите изпратиха на този конгрес представители, които в преобладаващото си мнозинство бяха с трезви, реформаторски разбирания, противници на догматиците и консерваторите. Близо 80 на сто от делегатите, в болшинството си млади хора, за първи път участвуваха на партиен конгрес. С това се скъса с печалното правило от миналото „номенклатурчиците” да пълният конгресните зали и да утвърждават с унизително единодушие „плановете”, „перспективите” за нашето развитие, съставени от „висшия ешелон”, прецизно подбиран от „кадровика” на страната Т. Живков.
Не можем и не трябва да си затваряме очите обаче, че „живковизмът”, пуснал дълбоки корени в партията, и на този конгрес не бе се разоръжил. Надмогвайки страха си, в своите опасни не само за партията, но и за страната ни амбиции, част от делегатите показаха, че не могат да снемат от плещите си голямата и лична отговорност за извършените от тях извращения и престъпления. Чувствуваше се, макар и в скрита форма, желанието да бъдат оневинени комунисти, дълбоко дискредитирани пред партията и народа. Някои от тях даже бяха предлагани отново да влязат в ръководните органи на БКП.
На ХІV конгрес партията уставно утвърди
[ad id=“225664″]
НЕНОБХОДИМОСТТА ОТ АЛТЕРНАТИВНО МИСЛЕНЕ
сред комунистите, което от своя страна гарантира демокрацията и прогреса в организацията. Ликвидирането на „демократическия централизъм” в новата опростена структура на партията, както и мандатността на лицата в управленческите органи са гарант срещу възраждането на номенклатурщината, която я доведе до това катастрофално положение. Това бе конгрес на единството, но не на „единомислието”, това бе демонстрирано по безспорен начин.
Сега след конгреса партията, обновена и потвърдила реформаторския дух вътре в своята структура, трябва да продължи тази линия сред своите членове. Нейното съществуване сега и в бъдеще като политическа сила в страната, сред новосъздадените партии и политически течения, ще зависи главно от спечелването на
ДОВЕРИЕТО НА НАРОДА В ПРЕДСТОЯЩИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ.
Това ще бъде, мисля, и „последният влак” към политическо оцеляване. В програмата, с която ще излезе пред избирателите, се налага ясно и недвусмислено да се оценят по достойнство националните ни възможности за излизане от политическата, стопанската и духовната криза, в която се намира нашето общество. С утвърждаването на парламентарната демокрация у нас, с разкрепостяването на творческите сили, с помощта на частната и личната инициатива на индивида и колектива. С утвърждаването на пазарната икономика БКП ще може и трябва в съюз с прогресивните и демократични сили да помогне за включването на България в общия Европейски дом.
Но да се спечелят изборите, т.е. доверието на народа, което за жалост е твърде разклатено, сега от решаващо значение е личният авторитет, чистотата и високата нравственост на кандидатите за народни представители, представители на БКП.
[ad id=“263680″]
Предлагането на кандидати от „старите ленти” с „голям парламентарен опит”, даже и да не са окаляни, но само опръскани от „живковизма”, ще доведе до сериозни загуби на места в предстоящия парламент. Комунистическата партия у нас все още разполага с голям арсенал от честни, нравствено чисти и уважавани от народа личности – сред хората на физическия труд и интелигенцията като цяло, които могат да дадат своя политически и професионален принос за възвръщане на доверието. Новият парламент ще се нуждае от депутати, които на всяка цена и при всички условия ще утвърждават прогреса и демокрацията в страната. Няма да бъдат бездушни автомати.
Само по този начин ще може да съществува и ефективно да работи едно правителство, съставено от политическите и творческите сили на страната.
Чл. кор. проф. Тоско ВАНЧЕВ
делегат на ХІV извънреден конгрес
