Планетата Земя е живо същество, стационарен разум, според категоризацията на Вселената. Нашата планета не е изключение, всяка планета е стационарен разум. Ударението е на разум.
Съществата, които обитават нашата планета са две групи.
В едната голяма група е всичко живо, на което казваме флора и фауна. Тази група може да съществува сама за себе си в един безкраен цикъл на живот, възпроизвеждане, смърт и отново раждане.
Втората група живи същества, обитаващи сушата на планетата и надарени с разум, в който е заложена способността за еволюция, са хората. Хората са динамичен разум.
Обичайно е във Вселената съществата, заселили планета, да се приспособят към нея, а не планетата към тяхното разбиране за живота. На пръв поглед планетата може да съществува с флората и фауната върху нея, хората не са й потребни, напротив, те по-често са вредни, особено когато са на по-ниско ниво на развитие. Но не е така. Редът във Вселената е всяка планета да има своя разум. Тя отглежда и променя него, той я пази и облагородява.
Какво се случва, когато уж незабележимият разум в човешко тяло на планетата Земя със своите действия я нарани и я накара да усети болка. Не си мислете, че болката е такава, каквато ние усещаме с тялото си. Различна е, но е болка. Това усещане се получава при концентрацията на негативна енергия от мислите и действията на големи групи хора. Тогава Земята наказва. Наказанието може да са изригнали вулкани, земетресения, цунами, урагани, торнадо. Възможно е и да са вируси, които разреждат човешката популация на определено място на земната суша. Лошото е, че тези родени от Земята убийствени зарази не наказват само хората на една конкретна площ, а се разпространяват безконтролно. За Земята с нейния мащаб действието й е сякаш пъпка на човешкото тяло, намазана с йод. За мащаба на човека пандемията избива значителна част от неговата популация. Не можем да се сърдим на Земята.
Такива естествени вируси са довели до най-смъртоносните пандемии на планетата Земя. Първото място безспорно държи едрата шарка, тръгнала от Азия. За първи път е регистрирана в Китай през 4-и век. След две столетия покосява Корея, а след век от едра шарка умира почти 30% от населението на Япония. Кръстоносните походи пренасят болестта в Европа, където всеки трети заразен умира. Едрата шарка е победена едва след откриването на ваксина в края на 18-и век, но въпреки това само през 20-и век едрата шарка е убила между 300 и 500 милиона души по цял свят. През 1980 г. СЗО обявява окончателното унищожаване на вируса в природата. Дали е така или планетата е на друго мнение, времето ще покаже.
Ще ви разкажа за няколко от най-смъртоносните пандемии в историята на човечеството. Моят разказ като факти, когато се върнах през времето и пространството, по-често не съвпада с останалото в историята, на база на което се правят догадки и изводи, но фактите са такива, каквито ги видях. Интересно е астро-кармичното тълкуване съгласно датата, на която е започнала пандемията. Датите и звездните карти ще запазя за себе си.
Атинската чума
431-427 г. пр.н.е.
Съвременните учени спорят дали е било едра шарка, тиф или дори антракс. Било е тиф, който е предрешил изхода на Пелопонеската война между Атина и Спарта. Спарта побеждава, а болеста за четири години убива между 75 000 и 100 000 души в Атина, близо 25% от войската и населението. Болестта убива заразените толкова бързо, че прави невъзможно масовото й разпространение.
Тълкуване: Денят на началото на болестта е носител на кармична разплата, трудности, страдания. Търговските спорове между Атина и Спарта толкова са натежали на този мъничък участък от планетата Земя със своята негативна енергия, че е дошло време за наказание. Вибрацията на годината изисква осъзнаването, че войната е ненужна, споровете може да се решат и по мирен път. Тъй като егото на воюващите страни е прекалено силно изявено, споразумение чрез преговори е било възприемано като унижение. Оръжието е било средството за преговаряне.
Юстиниановата чума
541–544 г. (750 г.)
Юстиниановата чума е първата запомнена от историята чумна пандемия от общо три на 18 вълни през следващите две столетия (541–750 г.), унищожили близо 100 милиона души. Тръгнала от Египет с пренесени от търговските кораби чумни плъхове в Константинопол, тогава наброяващ заедно с околните поселения около 1,5 милиона души. Повече от 40% от населението на Константинопол е покосено от чумата. В Европа умират 25 милиона души.
Тълкуване: Кармата, Съдбата и денят на началото на чумата ни разкриват, че планетата наказва хората заради присъствието им като струпване на място, което не е тяхното, натоварващо с негативна енергия тази част от нейната повърхност. Чумната епидемия постига целта си, а денят на приключването й говори за осъзнати бързи действия по преместването и разселването на част от населението на други места. Денят на глобална промяна говори, че хората са тръгнали в различни посоки.
Черната смърт
1339-1366 г.
Черната смърт, или бубонната чума, възниква в Индия, около бреговете на река Инд, там където е днешният индийски щат Пенджаб през пролетта на 1339 г. Оттам плъзва в цяла Азия. Епидемията се превръща в пандемия през 1347 г., когато заразата покосява италиански войници в пристанището на черноморския град Кафа на полуостров Крим, при чиято обсада монголите прехвърлят труповете на умрелите от своите в обсадения град. Неизвестно защо, но монголите, както и османските завоеватели на българските земи имаха неопределим от мен странен имунитет. Пораженията от чумата сред монголите и османлъка са минимални. Към края на 1347 г. чумната пандемия властва с пълната си сила, пикът й е 1353 г. и на няколко вълни минава до края на века, обезлюдявайки и земите на българското царство не само като население, но и като войска, която да е равностойна на пълчищата на османския ни поробител. Черната смърт убива близо 200 милиона души в Евразия и Африка, сред които е повече от половината население на Европа.
Тълкуване: Черната смърт е болест, наказваща хора от Индия заради алчността им за богатства и земи, потребността им от грабежи, подтикнати и от глада. Характерно за тях е пълната липсата на хигиена. Началото на заразата е поставено в ден на промени, за жалост негативни, заради липсата на желание за смирение и засиления стремеж към имане на все повече територии, богатства, храна. Спадът на пандемията е започнал в ден на мощно пробуждане през пролетта на 1349 година, но отново във властта на кармична разплата между разпространителите и жертвите на болестта. В Европа пандемията е започнала през 1347 година заради присъствието на хора, носители на заразата, на неподходящото място в неподходящото време, а спадът е през 1351 година, установен в ден на материални стремежи и кармична разплата, но на прибързаност и опит на хората да „избягат“ от смъртоносната зараза, предизвикваща допълнителни трудности. Така се стига до втората вълна на бубонната чума през 1363–1366 година, когато и в България смъртността е голяма, цели райони от царството са обезлюдени от Пловдив на юг, Родопите, Странджа до Бургас. Чумата променя мисленето на българите, на преден план се появяват качества като смирение, примирение и особено засилено чувство за себесъхранение.
Автор: Светлана Тилкова – Алена
Следва продължение
