Аз пък направо ще кажа, че макар безспорно да имам една и съща народност с г-жа Бокова, я чувствам много по-чужда, отколкото бих чувствал някой холандец или белгиец с моите (или близки до моите политически възгледи и светоглед, с моите вкусове). Не разбирам изобщо защо например, трябва да „заскобявам“ съзнателния си антикомунизъм, съзнателното си отношение на непримиримост към историческите престъпници, които половин век съсипваха страната ни, не получиха исторически полагащото им се, а потомците им (каквато е и г-жа Бокова), именно благодарение на принадлежността си към тези престъпни фамилии получиха възможността да се реализират като „елит“. Защо трябва да го правя? Защото морално-политическата ми идентичност на антикомунист е по-малко важна (а затова и пренебрежима) в сравнение с народностната ми принадлежност, която с г-жа Бокова случайно споделяме?
И понеже казах, че казусът с г-жа Бокова е само повод да развия тук тези мисли, ще кажа накрая и нещо за нея персонално. Знам, разбира се (и споделям) принципа, че хората не могат да бъдат държани отговорни за своите родители – за техните деяния и убеждения. И все пак, когато си имал съдбата да си дъщеря на дългогодишния главен редактор на тоталитарния официоз „Работническо дело“, на един от създателите на кървавата „народна милиция“ веднага след 1944 г. и сестра на одиозна публична персона, заявила с бездънен цинизъм, че „вината ги поема само с мезета“, и когато с тази съдба желаеш да се бориш за съчувствието на сънародниците си във важно международно „състезание“, би трябвало да имаш куража и честността да отговориш на някои въпроси. Например: ти, който не носиш отговорност за деянията на баща си, как все пак оценяваш тези негови деяния? Като нещо зло или като нещо в духа на „такова е било времето“? Ти, който не носиш отговорност за цинизма на брат си, как все пак преценяваш думите му – като гнусота или като „всеки има право на своята гледна точка“? Въобще – след като, щеш или не щеш произхождаш от фамилия на тоталитарен властник – какво казваш за този тоталитаризъм? Че е престъпен режим или че „това е в миналото и не е актуално?
Накрая: на онези, които се опитват да ни излъжат каква огромна полза ще има България, ако неин гражданин стане председател на ООН (и заради която огромна полза, дори да не го харесваме, дори да има за какво да сме против него, трябва да го подкрепим), ще кажа следното. От коя по-точно азиатска държава беше г-н У Тан (дългогодишен председател на ООН)? Не си спомняте? А би трябвало, ако ползата за страната му от неговото председателство действително е била такава, каквато, евентуално за България, баламосват ни днес, може да донесе сивата отвсякъде г-жа Бокова.“
